Критиците на ГЕРБ упорито си затварят очите за един факт. Борисов спечели изборите с внушителен резултат- с 8 процента пред втората политическа сила “Има такъв народ” на Слави Трифонов и 11 пред основния си опонент БСП. Освен това почти цялата местна власт е в ръцете на ГЕРБ, както и действащата държавна администрация. За да бъде отстранен Борисов от властта, не е достатъчен само механичен сбор от парламентарно представените партии, които са срещу него, а единен фронт и действия срещу него. Сигналите за последното са в обратната посока – разединение и взаимно изключващи се позиции, дори вътре в самите политически сили, какъвто е последният случай с “Изправи се! Мутри вън!”.
Някои от анализаторите прибързано обявиха, че протестите от миналото лято са получили най-много гласове, което ми се струва погрешно. Политическото представителство на протестите, в лицето на коалицията между “Отровното трио” и Мая Манолова, получи 4,74% и 14 места в новия парламент. Слави Трифонов (който отсъстваше от протестите) стана втори, защото от 20 години го показват по телевизията. “Демократична България” просто събра твърдото ядро на старата десница и то благодарение на акцията на Христо Иванов срещу Доган в Росенец, а не заради протестите, започнали след нахлуването на прокуратурата в президентството на 9 юли. За сметка на това Бойко Борисов спечели убедително изборите, въпреки тях и въпреки скандалите с чекмеджета, записи и хаотични управленски решения заради пандемията.
Днес най-малко притеснен от изборните резултати изглежда Борисов и това е обяснимо.
Опозицията срещу него руинира от ден на ден в невъзможността да се обедини и излъчи сериозна управленска алтернатива. Каквото и правителство да се сформира сега под флага анти-ГЕРБ, то няма да изтрае дълго, а предсрочните избори изглеждат почти сигурни, независимо дали сега или след година. Основна вина за това има партията на Слави Трифонов, която още преди изборите се обяви срещу БСП и така минира възможността за силна управленска коалиция с ядро между Слави и БСП, в която да влязат двете по-малки опозиционни партии. Тук е важно да се разбере разликата между управленска коалиция и парламентарна подкрепа за правителство на малцинството, каквато се очертава в момента. Първата има шанс за дълголетие, защото участниците в управлението имат интерес да консумират властта. Второто е нетрайно, защото при промяна на настроенията на избирателите и неизбежните скандали, които съпътстват управлението, парламентът може да се разтури за дни, в зависимост от интересите на политическите сили. Сигурно е, че
Слави Трифонов и неговата партия нямат никаква експертиза за управление на държавата.
Техните единствени приоритети, както са заявени, се изчерпват до безумни идеи за изцяло мажоритарна система, избор на съдии и шефове на МВР и партийна субсидия от един лев на глас. Освен че са глупави, тези идеи нямат нищо общо с практическото управление на страната, а то трябва да започне веднага. Тук възниква и другият проблем – за да спази онова, което е обещал на избирателите си, Слави ще трябва да търси подкрепа от всички парламентарни групи, за да има квалифицирано мнозинство за промяна на Конституцията. Последното изглежда в сферата на фантастиката, а това ще бъде първото неизпълнено обещание към собствените му избиратели.
Далеч по-сериозен удар върху имиджа на “Има такъв народ” ще бъде решението на Трифонов за управленския мандат, който ще му връчи президента след предизвестения провал на ГЕРБ да състави кабинет. Ако Слави Трифонов го върне, се отива на предсрочни избори. Това трудно се обяснява на онези, които виждат, че срещу ГЕРБ има мнозинство в сегашния парламент. Ако не го върне, ще трябва да посочи премиер или лично да се кандидатира за такъв, след което да направи правителство без управленска коалиция с левицата, но с нейна подкрепа и подкрепата на ДПС, които заявиха, че ще го направят, независимо дали иска или не. Отсега може да се предвиди, че такова управление е обречено за няколко месеца, както поради липсата на експертиза, така и поради липсата на подкрепа, скрепена от коалиционно споразумение и споделена отговорност. Мисля, че изначалната грешка, която мнозина правят с Трифонов, е убеждението, че той е срещу ГЕРБ и Борисов.
Слави Трифонов е бизнесмен, а не политик.
На тези избори той просто влезе в бизнеса с политическо брокерство, а не заради идеята да сваля някого от власт, още по-малко да управлява. От 20 години Слави е част от статуквото и поради тази причина допреди две години беше на екран в най-гледаното време по най-гледаната телевизия. Мнозина забравят, че неговият разрив с Бойко Борисов, с когото заедно ходиха на кино, се случи не по идеологически и морални причини, а поради битови такива. Когато беше кмет,
Борисов отказа на своя манталитетен близнак да построи небостъргач в градинката срещу “Ню Отани” в София
и Слави Трифонов го намрази така, както само един нарцис може да мрази друг. Неговите подигравки с Борисов от екрана на бТВ бяха възможни само, защото Слави Трифонов имаше подкрепата на Доган и Пеевски, скритите партньори на Борисов във властта, които винаги са имали интерес Бойко да бъде рутен, за да не стане прекалено силен и самостоятелен. За двадесет години в ефир на “Шоуто на Слави” по бТВ аз не се сещам за нито една критична дума и нито един скеч срещу Доган. Мисля, че Пеевски беше споменат веднъж и то така, че не се разбра хумор ли е или комплимент. Нещо повече – на върха на собствената си тв истерия срещу Борисов Слави Трифонов направи предизборно интервю с него в навечерието на местните избори през 2019 г. и не му зададе нито един неудобен въпрос. На едно питане Борисов дори си извади предварително подготвено листче с отговори и започна да чете.
От миналата неделя до днес Слави Трифонов мълчи и не казва какво ще прави с управлението на страната. Очевидно е, че няма кой да подкрепи ГЕРБ, така че вторият мандат ще отиде при него. Слави Трифонов трябва да посочи премиер, който да получи мандата от президента или сам да се номинира за такъв. Действията му сега, а и в цялата предизборна кампания показаха, че той няма никакво сериозно намерение към политиката и управлението. Той е брокер, който се надяваше на трето, четвърто място, за да може да играе в управлението като патерица ,без да се налага да управлява и поема отговорност, а само да кешира.
Глупостта на българския избирател у нас и по света обаче го натресе да бъде лидер на държавата.
Мисля, че е изпаднал в ступор от страх и сега се чуди какво да прави с тази власт, която му подариха феновете на бездарните му песни и вулгарни и примитивни скечове. Сега е в безизходица, защото е взел едни пари да го играе балансьор, а се оказа, че трябва да управлява. И то с още три партии, които се мразят взаимно. There is such a mess e по-подходящото име за партията му. Ако Слави Трифонов наистина беше срещу статуквото и ГЕРБ, това щеше да проличи още в изборната нощ, а сега много ясно да е очертан пътят за отстраняването на Бойко Борисов от властта, смяната на главния прокурор и още няколко ключови искания от протеста.
Днес всички, които са срещу Борисов, подкрепят Слави, но той нещо се дърпа.
Тук стигаме до втория виновник за доброто представяне на Борисов и това е Корнелия Нинова. След изключителната подкрепа, която получи от собствената си партия Нинова не само, че не я използва, ами направи всичко възможно БСП да катастрофира като трета политическа сила и с рекордно нисък резултат в историята си. Три са основните причини. Първата е
необявената война, която Корнелия Нинова започна срещу президента Румен Радев
и упоритият ѝ отказ да подкрепи кандидатурата му за втори мандат. Тук Нинова постъпи макиавелистки. Сама не каза дума срещу президента, за да не се самоубие за собствения си електорат, но насърчаваше и координираше публичните атаки срещу него от странични говорители, близки медии, че дори и от телевизията на БСП. Пресцентърът на Корнелия Нинова например пращаше на медиите всички изказвания на Калоян Методиев срещу Румен Радев, както и всяка критична дума срещу президента на тема “Три морета” и други поводи, казана от ляв анализатор. Заедно с това Нинова отказваше да подкрепи Румен Радев за втори мандат дори и след като го принуди да обяви, че ще се кандидатира. Внезапната самономинация, която президентът Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова си направиха в началото на февруари бе именно заради Корнелия Нинова. Дотогава тя отказваше да обяви подкрепа под предлог, че Радев не е обявил намеренията си. След като той и Йотова го направиха, лидерката на БСП измисли друг предлог – партийните процедури, колективните решения в партията и прочие глупости, на които сама не си вярва.
Когато трябваше да подкрепи президента за втори мандат (след като той официално обяви кандидатурата си) Корнелия Нинова не го направи с извинението, че има процедури в партията и трябва да се питат структурите. Сега Нинова обяви подкрепа за правителство на Слави Трифонов и се обяви срещу предсрочни избори и служебен кабинет на Румен Радев без да се допитва до партията и без да чака процедури. Въпреки, че на думи е срещу Борисов, всичките ѝ действия от три месеца насам са в негова полза. Такива са фактите.
Втората причина за изборната катастрофа е личната вътрешнопартийна политика на Корнелия Нинова.
Без да пита структурите и партията, тя назначи водачите на листи, по-голямата част от които предизвикаха недоволството на хората, които трябваше да организират и правят кампанията на БСП по места. Мнозина от тях загубиха мотив и предпочетоха да работят за други политически сили, като коалицията на Мая Манолова. Освен това без всякаква логика Нинова реши да чисти партията в навечерието на изборите, а не след тях, както би било по-разумно. Тя изхвърли Георги Гергов, отлюспи успешния кмет на Перник Станислав Владимиров без никаква причина, изпокара се със собствените си заместници в партията и започна да съди журналисти и съпартийци, а нейните хора да громят публично медиите и големите социологически агенции. Тук искам да вметна, че единственото изцяло фалшифицирано социологическо проучване бе направено от Калоян Методиев и пуснато пак през пресцентъра на БСП до медиите. С две думи,
Нинова направи всичко, което не се прави преди избори, и резултатът е налице.
Смешно е да се извинява това с морални аргументи. Първият път тя стана лидер на БСП, след като лично се договори за подкрепа от Георги Гергов. Лично тя избра Кирил Добрев за своя дясна ръка, а после лично го обяви за предател. Лично тя сложи Борислав Гуцанов да води листата във Варна, след като преди година лично се опитваше да го сваля от ръководството на БСП в града. Лично тя накара десет свои депутати да гласуват Сотир Цацаров да стане шеф на КПКОНПИ, а после лично поиска от тях да понесат отговорност, защото са го направили. Тези и още един куп необмислени действия на лидерката са основната причина за катастрофата на БСП, а не врагът с партиен билет и скритите агенти на ГЕРБ. Вътрешнопартийната ѝ опозиция бе смазана още на изборите за лидер, които Корнелия Нинова спечели с огромно мнозинство, но по парадокс тя се оказа най-дълбоката подводница на Борисов в левицата, защото всичко, което направи (и не направи) в тази кампания работи за него. Включително и упоритият ѝ отказ да подаде оставка. Нинова безспорно има много привърженици в партията, а отказът ѝ да ги освободи от себе си
обрича левицата на маргинализация.
Тук стигаме до третата причина за сегашното положение на БСП. Пропуснатият шанс, който Корнелия Нинова получи след успешния си ход да овладее напълно партията със смазваща победа на вътрешнопартийния вот. Тя трябваше да разшири дадената ѝ власт, но вместо това я стесни. След победата си през миналата есен Нинова можеше да превърне БСП в обединителен център на левицата, заедно с плътната си подкрепа за президента Румен Радев срещу атаките на ГЕРБ и прокуратурата. Бе длъжна да опита да събере всички отпаднали от БСП през годините, а не да им позволява да продължават да късат гласове като отделни партии джуджета и да се превърне в лидер на обединената лява опозиция срещу Борисов. След това да опита взаимодействие с другите играчи, но от позицията на силен лидер. Вместо това тя се смали до там, че другите въобще да не я забелязват или публично да се разграничават от БСП, както и да отхвърлят на секундата всяко предложение за общи действия, дошло от лидерката им. По парадокс Корнелия Нинова вкара в капан собствената си партия с ход, който можеше да ѝ донесе огромен успех, но и катастрофа. Имам предвид прекия избор на председател.
Нинова получи цялата власт в партията и не се справи. Превърна я в поражение.
Сега обаче прави партията заложник на себе си, защото никой не може да я махне от лидерското място, ако сама не се оттегли. Права е, че хората в БСП си я искат, но са прави и онези, които виждат, че начело с Нинова БСП няма шанс да върви нагоре от днешните си резултати. Един отговорен лидер, който мисли за партията си би разсякъл сам този възел с незабавна и безусловна оставка. Такъв е дългогодишния опит в развитите демокрации и той не е случаен. Грешно е да се мисли, че оставката в политиката е само морален жест и принципен въпрос. Той е преди всичко прагматичен въпрос, защото отваря пътя за обновление и съвземане, ако въобще има такъв. Оставката на Нинова днес е необходима не защото е морално, а защото е единственият шанс на БСП да спре разрастването на щетите и да избегне още по-голяма катастрофа.
Аналогиите с Иван Костов и края на старата десницата тук са напълно уместни.
Така става, когато лидерството се превърне в сектантство, а политическата сила в сбор от фенове. От последните изявления на Корнелия Нинова мисля, че тя ще се интересува само от собственото си политическо оцеляване, а нейните фенове ще стават все по-малобройни, докато партията не се разцепи или не се маргинализира до някакво ляво ДСБ. Тя поразително повтаря Костов вляво. Силно обичана, но също така силно разрушителна.
Единственият печеливш вариант пред БСП ми се струва незабавната и безусловна оставка на Нинова, която наистина трябва да спре да се меси в партийните дела. Избирането на Крум Зарков за временен председател, посочен лично от нея и подготвяне на конгрес, който да се опита да продължи живота на БСП без най-харесвания си лидер, каквато безспорно е Корнелия Нинова. Защо Крум Зарков? Не само, защото няма друг. Той не може да бъде обвиняван, че е човек на Борисов и ГЕРБ, нито че участва във вътрешнопартийните интриги на опозицията на Нинова. Показа изключителна лоялност към нея, интелигентен е, а вече има и достатъчен политически опит. Неговите възгледи за съдебната власт и прокуратурата са срещу модела “Пеевски” и статуквото, а публичният му образ е положителен без никакъв негатив засега. Той може да започне да гради мостовете, които Нинова изгори, започвайки на първо място от президента Румен Радев. Неговият избор ще лиши от аргументи всички, които казват, че БСП е партия на статуквото, а знакът на промяната ще върне интереса към БСП, както и ще раздвижи някаква енергия в изпадналата в кома левица. Дори и като публично поведение
Крум Зарков е много по-убедителен антипод на Бойко Борисов, отколкото беше Корнелия Нинова,
която в последните месеци заприлича на онзи, срещу когото уж яростно се бореше. Мисля, че това би бил един от малките шансове на БСП да устои и този път, а това ми се струва важно, защото левицата все пак си остана единствената нормална партия под напора на популизъм и чалга в последните две десетилетия.
От поведението на основните играчи ще зависи и това на малките, които няма да коментирам сега.
Основният извод за мен е, че Борисов е в силна позиция, защото инициативата е в опонентите му,
а той е на изчакване с цялата мощ зад гърба си и резултат на първа политическа сила. Опозицията срещу него изглежда слаба, разпокъсана и дори комична – Хаджигенов президент. Това може да се промени, но е по-вероятно да не се промени. Във всеки случай усещането, че нещата вместо да се подобрят се влошават, като че ли е доминиращо. И за финал ще посъветвам оптимистите, които мислят, че алтернативата в лицето на нормалните хора е излязла по площадите, протестирала и гласувала срещу мутрите да съберат сбора от гласовете, подадени за Бойко Борисов, Слави Трифонов и Веселин Марешки, за да си дадат сметка за размерите на катастрофата до която всички с дружни усилия се докарахме през годините.
