Голяма част от личните лекари абдикират от своите задължения. Това се случва най-вече, когато разберат, че пациентът е с Covid-19, тогава категорично отказват да го преглеждат.
В повечето случаи пациентите се „лекуват“ по телефона, дистанционно. Няма кой да им разчете рентгеновите снимки, ако са направени такива, няма кой да ги преслуша. Това разказват в “Късното шоу” на Радио София медицинските сестри Мая Илиева и Веселина Ганчева.
„Когато един пациент има нужда, трябва да бъде разпитан, прегледан, преслушан. Това го знае всеки, който и да попитате на улицата“, коментират медицинските сестри. Не само парите, когато трябва да се вземат и да се дадат на някого, са предпоставка да си на първа линия, а защото професията ти е такава и това ти е вменено по закон“, казват още сестрите.
Прехвърлянето на топката: „Отидете и намерете пулмолог“
Прехвърлянето към пулмолозите не е решение, защото те в България, както всички останали специалисти, останаха твърде малко и достъпът до тях е силно ограничен, просто защото не могат да смогнат с обема на работа.
“Така се завъртаме в един порочен кръг – хората идват, обяснявайки какво са чули по телевизията, че има достатъчно легла. Да, легла има, но те не са съобразени с броя на колегите, които са останали да работят в тези отделения, нито с кислородните точки. За това никой не говори. Всъщност, се оказва че в отделенията легла има, но кислород за всички легла няма, което е пълен абсурд”, смятат сестрите.
Недостиг на кислород
Според сестрите една от причините смъртността от Covid-19 при нас е толкова голяма, защото кислород не достига навсякъде. В старите кислородни системи не са заложени толкова големи дебити. При това свръхпотребление, каквото има в момента. Започват да избиват системите.
„От две години алармираме, но никой не ни чува – останаха много малко медицински сестри. Знаем, че ни плюят и в повечето случаи има защо. Защото получават едно лошо отношение“, казват сестрите. Медицинските служители разказват, че колегите им физически не издържат.
„Не може една сестра да се грижи за тридесет човека и това да е качествено. За никакво качество не можем да говорим. То няма грижа, само присъствие вече. Гледаме по телевизията, как в Чехия се обявява бедствено положение, когато една сестра се грижи за петнайсет души и болните се транспортират в Германия и Полша за лечение. Тук смятаме, че една сестра е матрос и ще издържи системата. Колко още си мислите, че ще издържи. И не се взимат никакви мерки, това е пълният абсурд“, коментират те.
Абсурден е и 12-часовият работен ден.
„Covid-пътека има вече. Както знаете, всички болници в България са търговски дружества и те няма от какво друго да се издържат. В момента това е единствената здравна пътека, която докарва доходи до всички лечебни заведения, тъй като останалите пътеки са замразени. Плановият прием е спрян. За да може персоналът да си получи заплатите и болниците да си плащат консумативните разходи, това е единственият начин те да имат някакви средства”, казват те.
Още за финансовия аспект на Covid ситуацията и как протича един12-часов работен ден, чуйте в разговора.
