Теоретично съществува риск за биоразнообразието, ако с генномодифицирани организми (ГМО) се борави безконтролно, но при спазване на определени правила, няма опасност да се случат неблагоприятни за околната среда събития. В България имаме рестриктивна политика по отношение на ГМО и все още имаме възможност за развитие на биологично земеделие.
Това обясни пред Радио София проф. Цвета Георгиева, ръководител на Изпитвателен център „Здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи. Тя обаче подчерта, че ГМО имат икономически, социален и политически аспект.
Миналата година беше връчена Нобелова награда за технология с която се извършва генно редактиране (CRISPR/Cas). В момента работата в тази област е концентрирана върху създаването на култури, обогатени с някои микронутриенти. Биотехнологиите имат приложение и в медицината – за ваксини и други препарати, например срещу редки болести и рак.
Попов допълни, че индустрията е предприела постъпки към европейските институции с цел дерегулация на използването на ГМО или напълно премахване на контрола. Всичко това крие опасности. Хората – и фермерите, и потребителите трябва да знаят повече, за да преценят дали да използват такива семена и продукти, подчерта екологът. Според него трябват повече усилия и инвестиции, за да се разработи сигурен метод, с който да се установява дали дадена вносна култура е с ГМО или не.
Рисковете са за околната среда, но и за човека – изпитанията за безопасност в лабораторни условия невинаги за надеждни, когато продуктите излязат в реални условия, допълни Попов. По думите му в България официално не се отглеждат култури с ГМО.
