Кои фактори могат да доведат до влошаване на психичното ни здраве заради работната среда?
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Анелия Рангелова, психолог и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
“Това, което предразполага конкретният човек към професионално прегаряне, е сложна комбинация от спецификата на работата и личностните качества. Ако работата е свързана с обгрижване на хора, това са най-често прегарящите хора – обслужващите и помагащи професии – лекари, здравни специалисти, учители, полицаи.“
“Те са най-пряко зависими от обратната връзка, от хората, с които работят. Това претоварване съчетано с една базисна тревожност предразполага към лесно влизане в режим на професионално прегаряне.“
“Неумението да се почива, неумението да се направи разлика между работен и личен режим. Тук се включва и голямата група хора, които повече от година, работят на режим хоум офис. Те са новата група прегарящи.“
“Защото се нарушава структурата, нарушава се ритъмът – работа, почивка, при тези групи от хора. Там няма разлика между работно място и място за почивка. Голяма част от тези, по-често млади хора, са затруднени в разпределяне на пространството.“
“Има семейства, в които двамата родители са на режим хоум офис, имат малки деца, които не посещават детска градина. Там напрежението и стресът е продължително и това води до изтощаване – интелектуално, емоционално, физическо. И това са много помагащи в кавички причини да се влезе в режим на професионално прегаряне.“
Защо българинът е склонен да не търси помощ от специалист
“Причините мога да разделя на две групи. По-понятната причина е, че психотерапията е скъпа услуга. Тя не е включена в пътеките на Здравната каса. Втората причина е обяснението – аз съм добре, нищо ми няма.“
“Отричането на проблема обикновено работи против човека с проблем. Стигмата, притеснението – какво ще кажат хората, ако разберат, че ходя на психолог. Твърдя и винаги съм го твърдяла, че посещението на психолог, прсихотерапевт, е знак за високо ниво на самоуважение.“
“Грижата към другите започва от грижата към нас самите. Но има едно раздвижване у нас и оживление при търсенето на психологическа подкрепа и помощ. Тя е различна от тази, която предоставят колегите психиатри. Понеже при тях има пътека, направление, което облекчава финансово хората, обикновено те прибягват към консултации с психиатър. Почти винаги тази консултация приключва с рецепта с лекарство.“
“При психолозите и психотерапевтите лекарството е промененият поведенчески модел на страдащия човек. А това е обикновено по-трудно. По-лесно е да си изпиеш хапчето и да смяташ, че всичко е приключило. Това е сериозна заблуда, която след време дава своите негативни ефекти. Това са причините.“
Употребата на медикаменти за справяне със стреса у нас
“Тази практика си е доста популярна. Лесно е – хапчето ме прави спокоен, почти щастлив, но то е за кратко, проблемът остава. Човек има нужда да погледне към себе си. Този поглед понякога е труден, но мисля че психолозите знаем какво да направим, за да може да бъде ефективен.“
Пандемията
“В тази ситуация, която ни напрегна максимално, повече от година вече. Хората изхабиха потенциала си – интелектуален, емоционален, социален, физически – има нужда от презареждане, а възможностите намаляха.“
“Много хора споделят, че липсата на пътуване им носи много страдания, фрустрация. Всичко това води до психични страдания.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
