До края на 2022 г. всяка жилищна сграда в България трябва да има технически паспорт. Съдържанието и начинът на изготвянето му са уредени от Наредба № 5 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (2006 г.), в сила от 2007 година.
Техническият паспорт представлява документ, в който се съдържа информация за годината и вид на строителство, степен на устойчивост и безопасност на сградата, степен на енергийна ефективност, описание на архитектурата, носещата конструкция и инсталациите на сградата, описание на всички външни ремонти и предписания и срокове за необходими ремонти.
Европейските тенденции диктуват, че е необходимо създаването на дигитален сграден дневник. В него ще се описва обновяването, извършваните ремонти и т.н.
Паспортите ще се издават от правоспособни проектанти и ще са от полза както на собствениците, на евентуални бъдещи купувачи на имота, а така също и на фирмите, които поддържат сградата, обясни пред Радио София инж. Йордан Николов – председател на Българската асоциация за изолации в строителството.
По време на паспортизацията в имотите ще минават за оглед и мнение специалисти – строителен инженер, ВиК и електроинженер, обясни адвокат Георги Славов – специалист по регулиране на отношенията в етажната собственост. С това се дава становище за текущото състояние на сградата – на самостоятелните обекти (апартаменти) и общите части, включително и покрива. Правят се и предписания за нужните бъдещи действия по поддръжката.
Според инж. Марин Гергов – председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, най-големият проблем ще създаде възможността за достъп до обектите, до всяко място или инсталация, които трябва да се прегледат и опишат. В зависимост от екипа, може да се наложи сканиране, чукане, къртене или измерване на определени параметри в помещенията.
Новите сгради (построени след 2007 г.) имат паспорти. Същото се отнася и за сградите, които цялостно са санирани, обясни инж. Атанас Ангелов от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. По-старите, особено панелните сгради ще създадат повече проблеми. При тях връзките не са видими.
Етажните собствености трябва да формират и Фонд „Ремонт и обновление“, за който от домакинствата се събират месечни средства в размер на 1% от минималната работна заплата.
