В българските зоопаркове се отглеждат животни без лиценз и в неблагоприятна среда, която не отговаря на законовите изисквания. Лъвове, мечки, тигри и други все още живеят затворени в голи бетонни клетки, построени преди повече от 50 години. Случва се някои от българските зоопаркове да получат лиценз без да има забележими промени в средата за животните, съобщиха разтревожени активисти от „Четири лапи“, позовавайки се на данни от актуален доклад на фондацията.
Повече от 10 години организацията ни работи за подобряване живота на дивите животни, отглеждани в плен. Това е и периодът, който обхваща докладът, обясниха пред Радио София Магдалена Пенева и Марина Атанасова от „Четири лапи“. България е транспонирала и прилага европейската директиви за зоопарковете и изготвеният документ прави обзор на изпълнението.
„За съжаление, след повече от 10 години виждаме, че голяма част от мечките, лъвовете, тигрите се отглеждат в бетонни гарсониери, строени през 60-те и 70-те години на миналия век. Крайно време е това да се промени“, изтъкна Магдалена Пенева.
В момента съществуват 17 зоологически градини, отворени за посетители, включително и един зоопарк, чийто лиценз е отнет през 2011 г. Според доклада на „Четири лапи“ поне 14 от зоологическите градини отглеждат лъвове или кафяви мечки и в голяма част от тях – трябва спешно да подобрят условията за тези видове, за да отговарят на специфичните за тях нужди и на законовите изисквания.
„Причината – остарялата материална база, се чувства повече при по-малките зоопаркове“, допълни Марина Атанасова. – „Да не забравяме образователната функция на тези места. Въпреки пренебрегването на нормативните изисквания, санкции не се налагат. Обществото проявява разбиране. Трябва обаче да се ангажират контролиращите органи и собствениците.“
В рамките на кампанията си Зов за зоопарковете „Четири лапи“ настоява спешно да се прекрати отглеждането на големи хищници като мечки и големи котки в зоологически градини, които не могат да осигурят необходимите условия, поради липса на място, подходящи заграждения или други ресурси.
От фондацията предлагат конкретни препоръки за постигане на съответствие с целите на Директивата за зоологическите градини на ЕС. Това включва – контрол и планиране за устойчиво подобряване на ситуацията от компетентните органи, както и прилагане на добри практики и ефективно управление от собствениците на зоологически градини в страната.
Като положителни примери Магдалена Пенева и Марина Атанасова посочиха зоопарковете в София и Добрич. Към недобрите примери са зооместата в Хасково и Кюстендил, Благоевград и други.
С активистките разговаря Гергана Пейкова.
