Пролетните празници от народния календар са сред най-чаканите и обичаните в долината на река Тунджа. Век след век християнска и езическа традиция са се преплитали, за да преминат през времето и да разкрият жизнелюбието и колорита на хората от този край. Как е посрещан най-големият християнски празник в Ямболско, каква емоция е носел и как го е запомнила народната певица Донка Бумбалова разказа самата тя пред кореспондента ни Даниела Костова.
Любимата на поколения народна певица Донка Бумбалова е родом от ямболското село Каравелово. То се намира между Ямбол и Елхово и в края на 40-те години на миналия век, когато се ражда Донка Бумбалова, в него все още се пазят народните традиции. Седмица преди Лазаровден и Цветница девойките се подготвят за моминския обичай Лазаруване, си спомня Донка Бумбалова:
„Събирахме се в училище. Всички носехме цветя, правехме си венчета и песни пеехме и играехме. Ходехме от къща на къща да пеем и която ни води, целува ръката на стопанката и ѝ дават паричка”.
Преди Великден момичетата, участвали в лазаруването разделяли поравно събраните парички, но с тях трудно можели да си купят, това което им се иска.
Едно време нямаше играчки, ние си правехме. Аз например си бях направила кукла, разказва Бумбалова.
Но пък те, децата от онова време са имали други – „живи играчки”.
„Овце имахме и агънца, ходехме с другите деца извън селото, на поляната, ги пасяхме и там си играехме”, разказва Бумбалова.
В спомените на народната певица боядисването на яйцата и замесването на на козунаците е свързано с багри и ухание, а отиването на черква е било задължително.
„Нареждахме се и минавахме край попа и той с яйчицето – на челото кръстче ни поставяше!”, спомня си певицата.
Великденската трапеза е тази, която събира не само роднини, но и хора от цялото село.
„Колехме агне, вино с каната се изнасяше- всеки носеше нещичко- агнешко от комшиите да кусаме, кой направил кифлички, курабийки… беше много весело”, връща се в атмосферата Донка Бумбалова.
А нейните пожелания към слушателите са:
„Да са живи и здрави, другото е бели кахъри, както се пее в една песен такава, засмени, по песен да им върви и да обичат народната песен!”
Интервюто слушайте в звуковия файл.
