Бизнес

Процесът на икономическо възстановяване може да се забави

Ясен Георгиев

Нито една национална икономика, нито един сектор не остана незасегнат от икономическите последствия от коронавирусната пандемия. Но както гласи старата максима, „всяка криза отваря и нови възможности“.

По покана на Германо-българската индустриално-търговска камара, заедно с фондация „Конрад Аденауер“, Институтът за икономическа политика направи прочуване за предизвикателствата и перспективите за българската икономика в контекста на Европейския съюз.

Изпълнителният директор на института Ясен Георгиев обясни пред Радио София, че всички анализи и прогнози за възстановяване на икономиката се базират на допускането, че здравният проблем ще бъде решен още тази година, което никой не може да предрече със сигурност:

„Според първите преценки за представянето на българската икономика през 2020 година може да се прогнозира, че тя ще отчете спад от по-малко от 5%, но това не бива да ни успокоява, защото сравнено с ръста от 3,5-3,6 процента през 2019 година е доста сериозно свиване. Очакванията са, че може да станем свидетели на много по-бавен процес на възстановяване, който ще продължи не само през тази, но и през следващата година. Едва в края на 2022 година може да се очаква икономиката да стигне до предкризисните нива. Разбира се има много въпросителни, които може да доведат до ревизиране на прогнозите.“

Не пропускай

Георгиев отбеляза, че прогнозите за ръста на безработицата през 2020 година не са се оправдали, като при очаквания за 8-10 на сто, годината е завършила с безработица под 7 процента.

Проверка по рама

Същевременно пред българската икономика се разкрива положителна перспектива, поради скъсяването на веригите на доставки в Европа. Много държави в географската периферия на Европейския съюз, включително и България, биха могли да се позиционират много по-добре в европейските вериги за доставки. Не само от бизнес гледна точка, но и на равнище ЕС все повече се говори за европейска стратегическа автономия в сферата на промишлеността и търговията.

Ясен Георгиев отбеляза също, че ниските разходи за труд са едно конкурентно предимство, което вече не е толкова валидно. През последните години разходите за труд в Китай се увеличиха в пъти, поради което разходите за труд в страни като България и Румъния вече са по-конкурентни. Като се добавят и разходите за транспорт и несигурността в месеците на ограничени физически доставки, може да се каже, че страни като България имат определени конкурентни предимства Важен фактор, обаче, е и производителността на труда, която у нас е по-ниска от средноевропейската.

Чуйте интервюто на Антония Каменичка с Ясен Георгиев.

Не пропускай

Back to top button