Мястото, където река Драговищица се влива в река Струма, недалеч от Кюстендил е било изключително красиво, но сега е грозна картина – с кратери, дупки и кал.
„Това е пресевната инсталация, тя пресява златото. Да изкарат на ден 40-50 грама злато. Говорим за ден“, каза пред бТВ кметът на село Раждавица Стоян Ръждавички.
Законният начин за добив на злато е чрез концесия. Такава тук обаче няма. Възниква въпросът кой тогава добива злато и законно ли е това.
Залежите на злато в района на Кюстендил са открити по време на проучвания през 80-те години на миналия век.
„Понеже едно време се правеха такива изследвания и са разбрали, че има нанос на злато и държавата го добиваше около 90-те години и са се сдобили с карти какво има и търсят земята, купуват я и така“, разказа още кметът на село Раждавица.
Днес държавата не експлоатира находищата, а жители на района сигнализират, че златото се добивало нерегламентирано със самоделни инсталации, разрушавайки природата по поречието на Струма.
Законно ли е всичко това?
Терените, на които се знае, че има злато, са частни земеделски земи. Златотърсачите ги купуват или наемат.
От РИОСВ заявиха, че са ходили многократно на проверки в региона. Писали са актове, които са падали в съда. Предоставяли са им документи от Министерството на финансите, че могат да обработват насипно злато.
Въпросният документ не дава право за добиване на злато. Добиването на злато ръчно, без съществена намеса в природата, е законно, но машинното може да стане само чрез концесия за добив на държавни природни богатства.
От РИОСВ заявиха, че те не плащат концесия на държавата, а сагата се влачи години наред, без да има нещо, което може да се направи. Става въпрос за частни имоти и когато се отиде на проверка – няма никой.
50 грама злато струва най-малко 2500 лева на ден от една инсталация върху стар камион. Останалата част от инвестицията е багер и помпа за вода, за да се промива пясъкът.
Това е само една подобна инсталация по поречието на Струма в Кюстендилско. До село Раждавица в труднодостъпна местност има поне още една. Според местните тя работи само нощем. По всичко личи, че е самоделна, а камионът върху, който е поставена, е без номера.
Към село Шишковци има още по-мащабна дейност.
От години сигналите на гражданите до институциите за тази дейност не водят до нищо. Според груба оценка стар багер – самоделна инсталация за пресяване, и помпа са инвестиция на стойност около 20 000 лева.
Еколог обясни, че тази дейност създава риск за реката и за водните екосистеми. Тя дори може да пресъхне и да доведе до сериозни екологични последствия.
