Важно е да отбележим, че възрастова група над 65-годишните, е изключена от проучванията за безопасност и ефективност и то при всички ваксини. Липсват научни данни, които да анализираме и да направим заключения, основани на доказателства. От голямо значение е и фактът, че в периода на старостта всички физиологични механизми постепенно отслабват, включително и тези на имунния отговор. Това каза пред БНР проф. Любима Деспотова-Толева от Българското дружество за продължителни грижи и палиативна медицина.
„Рано е да се каже дали ваксините против COVID- 19 ще осигурят дългосрочна защита. За да се отговори на този въпрос, са необходими допълнителни изследвания. Обнадеждаващо е обаче, че наличните данни показват, че повечето хора, които се възстановяват след вируса, развиват имунен отговор, който осигурява поне известен период на защита срещу реинфекция – въпреки че все още проучваме колко силна е тази защита и колко дълго трае“, обясни тя.
По думите ѝ живите ваксини могат да бъдат рискови при имуносупресирани пациенти, такива със крехка имунна система (потенциално включват тези с най-висок риск от COVID-19), като например уязвими стари хора.
„По-безопасна алтернатива може да бъде разработването на инактивирани вируси, въпреки че те обикновено дават по-краткотраен имунитет и изискват реимунизации (бустери)“, каза още проф. Любима Деспотова-Толева.
„Протеиновите ваксини използват безвредни фрагменти от протеини или протеинови обвивки, които имитират вируса SARS-COV-2, за да генерират безопасно имунен отговор. В проучвания на някои протеинови ваксини 25% от хората са на възраст 65 и повече години, но тези на възраст над 85 години и тези със сложна коморбидност са изключени. Към настоящия момент липсват достатъчни публикувани резултати за приложението им при стари хора, за да направим достоверни изводи“, коментира още тя.
И продължи с уточнението, че вирусните векторни ваксини използват вирус, който е генетично конструиран, така че да не може да причини заболяване, но генерира безопасно имунен отговор.
„Нашумелите РНК и ДНК ваксини използват генетично модифицирана РНК или ДНК за генериране на протеин, който да предизвика имунен отговор. Теоретично те биха били полезни при стари хора, но за тяхната безопасност и ефективност при прилагането им при стари и престарели, особено уязвими пациенти се знае твърде малко“, посочи още докторът.
„Към настоящия момент бих казала, че съм предпазлив оптимист по отношение на безопасността и ефективността на разработваните ваксини срещу SARS-COV-2“, заключи д-р Толева.
