На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година.
Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като тогава в Европа имаше консенсус за приемането на двете държави, които според тогавашното ръководство на Европа бяха изпълнили критериите за членство.
Европарламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за“, 93 „против“ и 71 „въздържали се“. България получи малко по-позитивен вот с 522 „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“. Самият Договор бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Той бе ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и влезе в сила на 1 януари 2007.
Всичко това мина с необходимия медиен шум, но… от днешна гледна точка трябва по-често да се питаме – справиха ли се българите с предизвикателството Европа или все още „кретат“ в ролята на вечно догонващи по-развитите страни. Според журналиста международник Владимир Йончев българите успяха да се справят с трудностите при постепенното и за нас, обикновените граждани, твърде бавно придвижване в европейските посоки. Дадохме немалко жертви, но… успяхме, казва колегата Йончев в „Нашият ден“.
След тези добри думи за България от журналиста не е трудно да си дадем сметка, че каквото и да става днес, дори в пандемични условия – реално живеем малко по-добре… без да пренебрегваме някои негативни тенденции в развитието на Европа – като например тежката бюрокрация в действията, както и за възползването на българските управляващи и чиновници от тромавите евроструктури.
Чуйте повече в звуковия файл.
