Бухалчестият плаун е многогодишно трeвисто растение с тънко, пълзящо, велужно разклонено, с достигащо до 1м. на дължина стебло и коренище, наподобяващо вълча лапа.
От стеблото му излизат разклонени, вертикално изправени клонки. Листата на бухалчестия плаун са малки, спирално разположени върху стеблото и клонките, линейни, достигащи на дължина 3-5мм. и завършващи с бяла власинка, дълга 2-3мм.
Расте по каменливи и скални места, между хвойнови храсталаци и в смърчови гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западен Родопи и Пирин, между 1600 и 2200м. н. в.
В бухалчестия плаун се съдържат алкалоиди, захари, минерални вещества, тлъсто масло, дъбилни вещества, смоли, пектин, каротен и др.
В медицината се употребяват спорите (Lycopodium) и надземната част (Herba Lycopodii).
Растението се използва при хроничен алкохолизъм, за отвикване от пиене, пише dariknews.bg. Притежава особено свойство при консумация на отвара от него преди употреба на алкохол – предизвиква неприятни, тягостни усещания, силно и продължително гадене, изпотяване, забавено дишане. Гаденето се засилва при допълнително приемане на алкохол и при тютюнопушене.
Използва също така при ревматизъм и подагра. Също така при облекчаване на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи. Може да бъде в помощ при бъбречни и чревни колики, хемороиди, подобрява функцията на черния дроб и действа противовъзпалително
Възможно е билката да се съчетае с орех, копитник, глухарче, камшик и други целево подходящи лечебни растения.
Да се приема само по лекарско предписание и под лекарски надзор!
