19 C
София
петък, юни 14, 2024

Тома Биков пред ФАКТИ: Революцията от ’89 г. е по-скоро продължение на тази от ’44 г. (ВИДЕО)

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Не сме в състояние да си свържем историята, да съберем различните гледни точки на историческия си разказ, който е много накъсан. Така мотивира решението си да напише „Българските революции 1878-1944-1989 г.“ в студиото на ФАКТИ политологът и депутат от ГЕРБ Тома Биков.

„Една от тезите ми е, че България е част от византийското цивилизационно пространство. Абсолютен факт е, че азбуката, която е в основата на нашата идентичност е продукт на това пространство, на Св. св. Кирил и Методий, към които в България има безспорен култ“, каза той.

„Трябва да дефинираме какво е революция, защото много често наричат така всеки протест, бунт или нестабилност. Революция означава да има разпад на политическия, икономическия, социалния, ценностния ред и всичко това да стане едновременно. Такъв разпад има и през 1878 г,, и през 1944 и през 1989 г. И в трите случая това се случва поради промяна на международния ред“, заяви Биков.

„Революцията от ’89 г. е по-скоро продължение на тази от ’44 г., отколкото връщане към периода отпреди ’44. То не е и реставрация, не само, защото е невъзможно вече да се върне монархията, а и поради редица сходства между либералната демокрация и социализма. Най-успешна е последната революция, защото се случи по по-естествен път. Попитаме ли обаче постигна ли България националния си идеал, заложен преди 200 г., то те не са успешни. Той беше териториален идеал, присъединяване на цялото българско културно пространство към българската държава“, каза политологът.

„Вярвам, че България може и трябва да има общ национален проект. Не смятам, че националната идентичност може да бъде сменена с идеологическа идентичност, както твърдят някои либерални мислители. Пред нас има повече културни, отколкото идеологически предизвикателства. Ние се намираме в географската периферия на Западната цивилизация, която е в сблъсъци и взаимодействие с ислямската страна от една страна и с руската от друга. Ние сме в центъра на този периметър, където тези три цивилизационни пространства се сблъскват и това е достатъчно голямо предизвикателство, за да организираме около него общ национален проект, който може да бъде свързан и с нашето оцеляване като общество и като част от западната цивилизация.

Проверка по рама

Моето мнение е, че ние не можем сами да осъществим в пълнота този проект. Вече са изградени идентичностите на тези 4 православни страни в нашия регион – Гърция, България, Румъния и Сърбия. Крайно време е да започне едно много по-силно взаимодействие между тях, което в последствие да увлече и по-малките православни държави. В рамките на ЕС голяма част от тези страни или са интегрирани, или това предстои. Това практически е едно възстановяване на старото и угаснало вече византийско културно пространство. Това е едно православие, което е различно от руското и изобщо цивилизационна нагласа, която е автентична и много близка за тези 4 страни. Ако това се случи, бихме могли адекватно да реагираме на предизвикателствата, които идват от юг и на тези, които ще идват от север“, коментира политологът.

„Бихме могли да изградим много интересно външнополитическо позициониране, а от него зависи вътрешния ни живот. НС може би е една от сградите, от които да дойде това позициониране, но като говоря за концепция, не става дума за такава, която едно или друго управляващо мнозинство да изгради. Такъв тип концепция трябва да бъдат положени в обществен консенсус. Затова и написах тази книга, за да допринеса по някакъв начин за разбирането откъде идваме, кои сме и да има възможност за дебат накъде искаме да отидем и какви искаме да бъдем. Много е важно да бъдем субект в международните отношения, много често сме в ролята на обект. Върху нас те само въздействат, без да сме в състояние да участваме активно“, каза той.

„За постреволюционен период смятам времето след управлението на Иван Костов, след 2001 г., когато беше осъществена новата държавна идеология в лицето на либералната демокрация и беше постигнат така наречения либерален консенсус, в който участват до ден днешен както десницата, така и левицата. Нито един от следващите протестите, нито този от 2013 г., нито от 2020 г., не си е поставил за цел да предизвика революционна промяна“, коментира Биков.

Целия разговор с Тома Биков гледайте във видеото:

Магазин за Акумулатори

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ