„Има-а-а-а компетентни-и-и институции-и-и-и! Нека бъде сезирана про-ку-ра-ту-ра-та“, крещеше с пълно гърло миналата седмица в парламента депутатът от ГЕРБ Маноил Манев, в опит да запуши устата на Светослав Илчовски, който говореше пред парламентарната комисия за разследване на кабинета „Борисов-3“. Сърцатият защитник на Бойко Борисов искаше да каже, че данни за престъпления не трябва да се съобщават в парламента.

Илчовски обаче вече е пробвал да направи точно това – да сигнализира за изнудване и корупция от страна на депутат от ГЕРБ. Резултат от това е никакъв. Не се случва нищо. Депутатът е хванат с белязани пари, но не само няма присъда, но и продължава да е в парламента, включително и сега, само че от ДПС.

Това е история, която събира в себе си много за България от последните над десет години. В нея има корупция, изнудване и практически пълна безнаказаност.

Още през 2012 г. Илчовски, един от най-големите зърнопроизводители и земевладелци в България, се оплаква, че тогавашният депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов го изнудва – иска му пари и земя, а в замяна му обещава сигурност и спокойствие. След сложна операция със СРС и белязани пари, Аврамов е арестуван (с белязаните пари и записи на разговори, от които става ясно за какво са) и изключен от ГЕРБ. Девет години по-късно делото не само не е приключено, но и още е на първа инстанция. Преди това то влиза и излиза от съда няколко пъти, преди през 2019 г. да бъде прехвърлено към спецсъда. Междувременно Аврамов отново стана депутат, при това два пъти, но вече от ДПС.

Историята е дори повече от обикновен пример за рекет и компрометирано правосъдие. В нея се преплитат много познати имена и странични сюжети, включително и убийството на данъчния инспектор Иво Стаменов през 2018 г., за което е заподозрян, но не и обвинен, братът на Димитър Аврамов – Борис Аврамов.

Проверка по рама

„Балкански нрави“

Сагата започва през 2012 г., когато Светослав Илчовски се оплаква на свой приятел, служител на ДАНС, че Зорница Александрова, тогавашната директорка на областната земеделска дирекция в Монтана, отписва земеделски земи, които се обработват от него. Те били предоставяни на други лица, с които са сключвани споразумения, така че да бъдат пренасочени парите от евросубсидии по земеделски програми. Илчовски не е доволен от ситуацията и подава сигнал към Министерството на земеделието на 2 юли 2012 г. Ден по-късно на една от отписаните ниви, засети с рапица, има и сбиване, защото тогава започва жътвата. Министерството не проявява интерес, а тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов определя сблъсъците и спора като „балкански нрави“.

Връзката между Илчовски и Димитър Аврамов, по онова време депутат от ГЕРБ, осъществява адвокат Владимир Чернев. За да реши проблемите на Илчовски, Аврамов поискал 100 хил. лв. и 3 хил. декара земя. По-късно Илчовски ще коментира пред медии, че „Аврамов не искаше бизнеса ми, а парченце от него. Първоначално поиска 3 хил. декара, които да му бъдат разпределени от областната дирекция „Земеделие“ в Монтана, срещу съдействие да нямам проблеми с шефката на службата земеделие и местната власт. Да му дам земите, които съм наел от собствениците от селото, и да не ги работя.“

Първоначално Илчовски се огъва и чрез адвокат Чернев стига до споразумение с Аврамов. Дава му 50 хил. лв., от които, според изявления на Илчовски от 2014 г., той останал недоволен, защото сумата трябвало да се дели с още хора – шефът на полицията и представители на земеделската служба. Тогава, отново според Илчовски, му е даден и допълнителен съвет – ако има нужда от решаване на по-големи проблеми, да се свърже с Искра Фидосова, по това време областен координатор на ГЕРБ за Монтана и председател на правната комисия в парламента.

„Аврамов ми каза, че ако говорим за по-големи суми, трябва да се срещна с шефката Искра Фидосова, и то в Сърбия. Последните му думи бяха, че ако има по-сериозни случаи на финансови отношения с властта, трябва да отида в Сърбия, защото там Искра Фидосова си прави срещите, не иска в България да се правят, изрично трябва да се правят в Сърбия. То ги има и на СРС-тата тези неща“, казва Илчовски в съда в началото на 2014 г., цитиран от judicialreports.bg и „Труд“.

Илчовски от своя страна също не останал доволен от факта, че му се налага да плаща „такса спокойствие“ и в крайна сметка, по препоръка на приятеля си от ДАНС, подава сигнал в агенцията и подписва съгласие да бъдат използвани СРС-та. Екипиран с микрофон, той отива на среща с Димитър Аврамов и Методи Петков, общински съветник в Плевен от ДПС. Илчовски записва разговора, в който се разбират за предаването на втория транш от 50 хил. лв. Няколко дни по-късно парите са предадени, като банкнотите били белязани. Аврамов и Петков са арестувани. В някои репортажи от тогава за носещ СРС се посочва не Илчовски, а негов служител. Пред „Капитал“ Илчовски потвърждава, че сам е носил записващите устройства.

Тук има и една любопитна подробност: докато отива на срещата с Аврамов и Петков, Илчовски е спрян от двама служители на КАТ. Без да подозират, че е възможно да спрат човек, екипиран с микрофон на ДАНС, те го обвинили в нарушение и намекнали за подкуп. Илчовски, който бърза за срещата, им дава 60 лв. Ако двамата служители на КАТ по-късно са били наказани заради 60-те лв., те всъщност биха били единствените санкционирани в цялата история – въпреки че става дума за подкупи за стотици хиляди левове и търговия с влияние. Аврамов, да повторим, продължава да не е осъден и избиран два пъти за депутат от ДПС.

Магазин за Акумулатори

От съд на съд

Съдебната сага около Димитър Аврамов е идеална илюстрация как се разпъва чадър, как се прави шоу за пред Брюксел и как едно дело може да влиза и излиза от съда до безкрай. Любопитен детайл е, че казусът обхваща управлението на трима главни прокурори – започва при Борис Велчев, преминава през целия мандат на Сотир Цацаров, и девет години след задържането на Аврамов на 17 юли 2012 г., вече по времето Иван Гешев, делото срещу Аврамов е все още на първа инстанция. Как точно се случва това не е съвсем ясно, защото през 2013 г. делото е внесено в съда засекретено и мотивите на нито един акт на съдилищата при неговото движение по инстанциите не са известни.

 

През юли 2012 г. прокуратурата съобщава, че Димитър Аврамов, тогава депутат от ГЕРБ, е задържан при специализирана операция на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) и ДАНС под ръководството на Софийската градска прокуратура (СГП), по обвинение за изнудване и търговия с влияние. Съобщението прави говорителката на Борис Велчев Стелиана Кожухарова, а от опозицията веднага обявяват ареста на Аврамов за рекламна кампания заради очаквания по това време критичен мониторингов доклад на ЕК. Заедно с Аврамов като съучастник е обвинен и Методи Петков, общинският съветник от ДПС в Плевен.

И въпреки че към май 2021 г. Бойко Борисов твърди, че не познава Илчовски, девет години по-рано, на 18 юли 2012 г., ден след ареста на Арамов, той казва: „От доста време работихме по един наш депутат от ГЕРБ, който много хитро се опитваше да си използва положението и да изкарва пари на гърба на партията. Много добре го прихванаха ДАНС и ГДБОП, с ръководната роля на Софийската градска прокуратура, в смисъл като наблюдаване на процеса. Бяха белязани 50 хиляди лева, жена му ги прибра и го арестувахме с парите. Още двама служители на БОП вчера, които също искаха пари, бяха засечени и арестувани.“

Скандалът бързо ескалира. На извънредно нощно заседание още същия ден Изпълнителната комисия на ГЕРБ изключва Аврамов от партията и го призовава веднага да напусне парламента, което той прави ден по-късно.

За Аврамов това не е първо провинение. Той е първият осъден за конфликт на интереси депутат от 41-ото Народно събрание през март 2011 г., заедно с колегата си Стоян Гюзелев. Двамата са били членове на земеделската комисия в парламента, докато са собственици на фирми, които се занимават със земеделие и имат земя под аренда. Аврамов и Гюзелев се опитали да прокарат поправка в закона за земята, с която се задължават собствениците на земи да предложат първо на арендаторите нивите си за продажба, без да декларират конфликт на интереси като хора, които се занимават със земеделие.

Но фанфарите за пред Брюксел са краткотрайни. След едногодишно разследване, на 30 август 2013 г., СГП предава Аврамов и Петков на съд за търговия с влияние. Конкретното обвинение е, че в периода 6 до 17 юли 2012 г. във Враца, Плевен и Монтана двамата, в съучастие и при условията на продължавано престъпление, са поискали на два пъти общо 100 000 лв., за да упражнят влияние при вземане на решение от директора на Областна дирекция „Земеделие“ в Монтана Зорница Александрова.

Точно три години по-късно, през юли 2016 г., СГС оправдава изцяло Аврамов и Петков. Мотивите на оправдателната присъда остават неизвестни. Преди това делото дълго се точи и отлага. През 2014 г., когато процесът е пред финал, започва отначало, след като съдебен заседател емигрира в чужбина. Проблем има и с друг свидетел – адвокат Владимир Чернев, който осъществява връзката между Илчовски и Аврамов. Защитата иска той да бъде обявен за ненадежден свидетел, но според Илчовски желанието им не е било уважено.

Чернев е известен и с друго – той е представител на Димитър Желязков, или Митьо Очите, по дело за отнемане на негово имущество. През 2007 г. срещу него има нападение, а през последните години той се явява и по половината дела за несъстоятелност в Окръжния съд във Враца, точно когато там се образуват рекорден брой дела по несъстоятелност след промяна на седалището на фирмите – една неформална съдебна „офшорна“ зона.

През февруари 2017 г., по протест на СГП, Софийският апелативен съд отменя оправдателната присъда на Аврамов и Петков и връща делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. Мотивите са неизвестни.

Малко по-късно производството е спряно, защото въпреки съдебната си история, подсъдимият Димитър Аврамов е включен в листите на ДПС за парламентарните избори през 2017 г. и е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание, с което придобива имунитет. Със стартирането на новия парламент главният прокурор Сотир Цацаров иска имунитета на Аврамов. Той е даден, но предстои нов обрат.

През 2019 г. делото е поето от Специализирания наказателен съд поради промяна на подсъдността, извършена междувременно, и започва отново от първа инстанция. От данните за делото на сайта на Специализирания наказателен съд, от април 2019 г., когато то е внесено в спецсъда, до момента по него са насрочвани близо 20 заседания. Поредното заседание е насрочено за 12 май тази година.

„Капитал“ иска информация за делото периодично от около една година насам. Всички опити да се получи повече информация за хода на делото до момента остават без отговор.

Междувременно Аврамов се оказва повече от добър трансфер за ДПС. През 2014 г., когато той не е кандидат, партията има само 4928 гласа в региона, или 7.89%, на парламентарните избори. Три години по-късно, вече с Аврамов като водач на листата, ДПС взима 12.35%, или 8411 гласа в региона. Още четири години по-късно, резултатът вече е 13.36%, а гласовете – 8636. В това няма нищо учудващо – сАврамов и фирмите му вървят хиляди ромски гласове в Монтана, а за възхода на ДПС през последните седем години се посочва и друг фактор – оттеглянето на Искра Фидосова.

Съдбата на бившия общински съветник от ДПС в Плевен Методи Петков е коренно различна. Той е осъден на четири години затвор, но по съвсем друго дело. През август 2018 г. Петков е арестуван за изнудване, принуда и побой над човек за това, че ловил риба в язовир, стопанисван от него. През октомври 2019 г. Върховният касационен съд окончателно потвърждава присъдата, наложена на Петков от другите две инстанции.

Братска съдба

Димитър Аврамов не е единственото проблемно дете в семейството. През юли 2018 г. неговият брат Борис Аврамов е задържан от ГДБОП по подозрение, че е отговорен за убийството на Иво Стаменов, ръководител на дирекция „Фискален контрол“ в НАП-София. Стаменов е разстрелян в центъра на София на 19 декември 2017 г. и по-късно умира от раните си.

Кадри от задържането на престъпната група на Аврамов, разпространени от МВР

Според ГДБОП и специализираната прокуратура Борис Аврамов е имал мотив – дирекцията е правила 17 проверки на дружеството му „Булкомерс – ММ“, което се занимава с внос на месо, в рамките на две години, от 2015 г. до 2017 г.

Два дни след ареста му властите стигат до заключението, че Аврамов не е убиеца или поръчителя на Стаменов. „Няма връзка между задържаната група за изнудване и убийството на данъчния инспектор Иво Стаменов. До момента е установено, че ѝ е било възложено той да бъде сплашен с палежи и побой, но не и убийството му“, съобщават тогава от специализираната прокуратура.

В крайна сметка Борис Аврамов и още трима души са обвинени във формиране на група с цел изнудване и рекет. Аврамов се признава за виновен и получава условна присъда. Междувременно неговата компания „Булкомерс – ММ“ продължава да работи и за 2019 г. отчита 3.1 млн. лв. приходи и 237 хил. лв. печалба.

Брат му, Димитър Аврамов, също се занимава с бизнес в същия сектор. Заедно със съпругата си Илонка Аврамова той управлява две дружества – „Гала-М“ и „Гала Инвест Холдинг“. „Гала-М“ е в несъстоятелност, докато „Гала Инвест Холдинг“, производител на пилешко месо в Монтана, изглежда все още функционира. Последните качени документи в Търговския регистър обаче са от 2017 г.

Прокуратурата проверява казаното от Светослав Илчовски и Иван Ангелов в парламента.

 

Дейността на „Гала Инвест Холдинг“ е и причината за първите появявания в медии от страна на Аврамов, отново не по добри за него причини. Още по време на първия мандат на ГЕРБ се оказва, че компанията за пилешко месо работи без комплексно разрешително и при нарушаване на хигиенно-защитна зона в Монтана. „Гала Инвест Холдинг“ е получавала пари и по програма САПАРД.

Преди няколко дни в интервю за „Капитал“ Илчовски заяви, че целият пазар на месо в България се контролира от фирми близки до ГЕРБ. „Когато Агенцията по храните и Министерството на земеделието са твои, всяка партида месо, която някой се опита да вкара в страната и не е приближен на ГЕРБ, веднага му измислят някаква болест“, каза той.

Приказка без край

Девет години след началото на първата си битка с ГЕРБ, Светослав Илчовски влезе в нова, без дори да има резултат от първата. В интервюто си пред „Капитал“ ден след първото си изслушване в парламентарната комисия, той казва: „За Димитър Аврамов какво да кажа – няма повече СРС, но има мои пари, белязани, в прокуратурата, с които беше хванат този депутат. Може направо да се направи сериал за това.“ И е прав – сагата действително е подходяща за екранизация.

Малко след това добавя: „Да ти кажа ли кой го варди? Отишъл да се кълне на Делян Пеевски и вече си няма проблеми.“

В отделен разговор с „Капитал“ конкретно за делото, Илчовски коментира, че според него в случая „прокуратурата си свърши работата перфектно“, а проблемите са се появили в съда. Неговото обяснение е просто – над Аврамов е бил разтворен политически чадър.

Въпреки че не предоставя доказателства към твърденията си за връзка с Пеевски, скептицизмът на Илчовски към системата е лесно разбираем, а историята за „нашите прокурори“, с които твърди, че е бил заплашен от Петя Аврамова (която няма роднинска връзка с другите двама Аврамови) може да бъде отнесена и към случая с Димитър Аврамов. Макар и хванат триумфално с подкуп и е записан със СРС-та, единственото последствие за него до този момент е, че му се е наложила да смени партията. Ден след първото изслушване на Илчовски той дори коментира публично, че твърденията трябва да бъдат разследвани от прокуратурата.

Под крилото на ГЕРБ и ДПС: ТЕЦ на Христо Ковачки изгорил 400 000 тона НЕЗАКОННО гориво само през 2020 година

 

Докато създаваше материал за немалко нови дела с негово участие при гостуванията си в парламента, Илчовски спомена случая след въпрос защо досега не е подал сигнал. А след като депутатите от ГЕРБ започнаха дружно да крещят по негов адрес, че Аврамов вече е от ДПС, Илчовски им отговори без особени задръжки: „Тогава беше от ГЕРБ. Вие всеки ден си мените цветовете.“