Около 3200 са военните паметници в страната.
За Борис Николов от Съюза на военноинвалидните кооперации опазването и създаването на памет за важните военни събития е повече от кауза. Той вярва, че дори и в рамките на инициативата на съюза „Една детска сълза – една молитва“ идеята за новите военни паметници се превръща в безценен урок по история и патриотизъм.
„Градим нови, възстановяваме стари, търсим терени, настояваме да се случи онова, което не се е случило през годините“, разказва Николов пред БНР.
Той дава пример с идеята да бъде поставена камбана на построената преди 90 години кула-камбанария на село Слишовци. След Ньойския договор селото останало разделено – една част останала в България, а другата в Сърбия.
„Нашите прадеди са имали идея да сложат камбана и по празниците да звънят всеки път, за да знаят, че българите от тази страна на границата не са забравили българите от другата страна на границата“, припомня Борис Николов.
Днес камбаната е отлята, но все още не може да се постави, защото се изискват… много съгласувания. „Ние направихме камбаната и я държим, и гледаме сеир.“
Макар и тежко и трудно, са започнали и изграждането на паметен военно-исторически парк „Кръстец“, между Шипка и Бузлуджа.
Искат да оставят паметни знаци и на територията на Северна Македония, разговорите обаче вървят трудно, потвърждава и Иво Антонов от Министерството на отбраната, който отговаря за социалната политика и военно-патриотичното възпитание. По думите му, сериозните проблеми там не се дължат на бездействието на нашата държава, а на обструкциите и съпротивата на РСМ.
„Нека припомним, че за свободата и независимостта на Македония са загинали 175 хиляди българи. Това, което ние правим там – всеки един паметник, всеки един камък, всяка една плоча е голямо постижение, защото е постигнато с много труд и дипломатически усилия.“
Докладът за състоянието на отбраната отчита, че в България през миналата година са били открити нови военни паметници в Белоградчик, Добрич, село Гигинци, община Брезник. Само за последните 4 години инициативите са близо 450, финансирани с около 1 400 000 хиляди лева, уточнява Иво Антонов. Идеята била да се подпомогнат по-бедни общини, които нямат възможности, за да може да се възстановят повече паметници.
Близо 80 паметници са били направени през 2020 г. Пандемията попречила на реализирането на паметна плоча в чест на посрещането през 1945 година на Първа българска армия от фронта. Замислено е плочата да бъде на площад „Лъвов мост“ в София, където преди 76 години била издигната и арка, под която да минат войските.
