„На първо място, трябва да се разбере, че свлачищата най-вече се дължат на чисто природни фактори и единственото, което можем да направим, е по някакъв начин да се опитаме да ги предвиждаме, както да предвиждаме и степента им на разрушение, в случай, че те се случат. На базата на тези предвиждания следва да изработим мерки, с които ние да можем да ги управляваме или поне да минимизираме щетите, които те потенциално биха могли да нанесат на пътища или други обекти“.
Това каза пред ФАКТИ Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП). От ФАКТИ се свързахме с нея, за да говорим за последното предложение на ЕЦТП превенцията на свлачища у нас да се случва чрез дистанционно наблюдение.
„На второ място, важно е да се каже, защото доста хора се изказаха последно време по темата за свлачищата, но много малко от тях обърнаха внимание на това, че всъщност по такива въпроси е хубаво да се изказват експерти и хора, които разбират от тези проблематики. В противен случай се получава така, че общоприетото мнение и действителността могат да бъдат изкривени. Това, върху което ЕЦТП акцентира е фактът, че системите, които към момента са познати за целия свят и Агенция „Пътна инфраструктура“ използва понастоящем, могат да бъдат комбинирани и подсилени с т. нар. дистанционно заснемане на пътната инфраструктура със сателитна технология. Това реално ще ни позволи много по-широк поглед не само локално върху едно срутище или свлачище, а много по-широк поглед изобщо върху състоянието на даден склон или дадена местност. Ще можем да предвидим хипотетично как тя би могла да се придвижи и ако се стигне до преовлажняване на почвата – така както се стигна много пъти в последните няколко седмици, наблюдавахме наистина много такива процеси, ние да можем да предположим какви ще бъдат щетите и каква част от пътната инфраструктура ще бъде засегната“, каза още Русинова.
„Знаете, че метеоролозите използват много широко сателитни технологии, за да предвиждат какво ще бъде времето. При комбинация на дистанционното и сателитното заснемане на пътната инфраструктура, ще имаме възможност да сравняваме метеорологичните данни с данните за текущото овлажняване и състояние на въпросните обекти, които ще представляват потенциална опасност. Това ще ни даде една много ясна представа какви конкретни мерки трябва да вземем, за да предотвратим това срутище.
Ние наистина имаме късмет, че се разминахме от някакъв по-сериозен инцидент със загинали хора, което не е изключено. Между другото световната практика показва точно това – че има смъртни случаи вследствие на такива свлачища. В Индия наскоро около 70 човека бяха обявени в неизвестно, 15 души бяха загинали. Там срутването е станало в жилищен район. Разбира се, всичко това се дължи на факта, че съществуващите системи – тези, които познаваме и прилагаме, те не са достатъчно надеждни, ефективни и бързи, за да могат да ни дадат някакъв реален инструмент, с който ние да оказваме превенция и да имаме нещо в ръцете си, с което да предвиждаме къде може да има проблем или не дай си боже – загуба на човешки животи“, коментира Диана Русинова.
На въпроса дали такова сателитно наблюдение с цел превенция на свлачища се използва някъде по света, Русинова отговори: „Сателитите се използват в цял свят с най-различни предназначение. Това, което ние предлагаме е иновация, която в различна степен се прилага в цял свят, но не в степента, в която ние я предлагаме. Вярвам, че България ще бъде първата държава, която ще я приложи. Тоест – това е една иновация, която можем да сме първите, които ще успеят да приложат. Това, разбира се, са нашите надежди, ще видим дали ще се случи така“.
Относно откъде трябва да дойде решението за използване на тази технология, тя каза: „Това е решение, което трябва да вземе преди всичко от Агенция „Пътна инфраструктура“. Министерството на регионалното развитие са компетентните хора, които трябва да преценят дали биха се съгласили да тестват такава иновация, която значително би могла да ни помогне“.
„Ние не трябва да омаловажаваме факта, че колегите от АПИ и сега полагат усилия с познатите методи да се опитат да контролират и предвиждат свлачища. Факт е, че в цял свят този метод, които се използва не е съвсем на това ниво, на което очакваме да бъде“, допълни Русинова и продължи: „Използват се сензори, които следят влажността на почвата, следят масата и движенията. Това е метод, който се използва в офлайн режим или в нереално време. Това, което ние предлагаме е да се комбинират двете системи и в абсолютно реално време да имаме информация за това, което ще се случва“.
На въпроса в каква част от българските пътища има опасност от свлачища, Диана Русинова отговори: „Има около 1000 активни зони с потенциални свлачища, като не всички са свързани само с пътища. Потенциално опасните зони са около 200 хиляди декара. Опасност има по всички пътища, които са по дефилетата – тоест по Искърското дефиле, Кресненското дефиле. Опасност има и в проходите – да кажем в прохода „Шипка“, Прохода на Републиката. Това са все места, на които при подобни метеорологични условия – ето, и сега се влошава обстановката, има потенциална опасност от такива събития. Именно към такива пътища трябва да насочим вниманието. За да можем да насочим вниманието обаче, ние трябва да предвидим и да сме в състояние да разбираме какво може да се случи, респективно да предложим мерки, с които да предотвратяваме такива свлачища.
Това не се прави никъде по света в този обхват, който ние имаме стремежа да постигнем зв България. От тази гледна точна, аз смятам, че това е една изключителна иновация, на която си заслужава да бъде обърнато внимание“.
С оглед на предвиденото предстоящо понижение на температурите и снеговалеж, Русинова съветва: „Европейска и световна практика в по-уредените държави е, когато сме наясно, че предстои застудяване и снеговалежи, хората да изберат да си останат вкъщи. Това ще бъде значително по-сигурно, отколкото да излязат на пътя. От друга страна, ако се налага, разбира се, автомобилът ви трябва да е подготвен. Дори и пешеходец ако излезете, трябва да сте подготвен с подходящи обувки и да имате предвид, че метеорологичните условия поставят пред изпитание всички. Точно заради това трябва да използваме много голяма част от сетивата си, за да не допуснем грешка“.
