Въглищната топлоелектрическа централа „Бобов дол“ нанася сериозни вреди върху околната среда в Югозападна България и нито законовите изисквания към дейността ѝ успяват да предотвратят замърсяването на водите и въздуха, нито компетентните органи демонстрират резултати в налагането на контрол. Това показват заключенията в доклада „Мръсното завещание на въглищата“, публикуван от „Грийнпийс“ – България и представен тази сутрин.
В рамките на проучването бяха открити доказателства за изхвърляне на значителни количества пепел в реката от централата и нейното черно езеро на 21 май 2019 г. Екологичното състояние на реката за периода 2017 – 2019 г. е оценено с най-ниския възможен клас – „много лошо“ Разметаница е приток на река Джерман, която се влива в Струма, а оттам потоците стигат до Бяло море. Така замърсяването засяга не само областта около ТЕЦ „Бобов дол“, а и преминава границите на България, посочват активистите в позицията си.
Изследването на качеството на въздуха установи пет случая на превишавания на среднодневната норма за прахови частици ФПЧ10 на Европейския съюз (ЕС) и Световната здравна организация (СЗО). Това е сигнал за потенциално наличие на по-мащабен проблем, тъй като законодателството на ЕС допуска само 35 превишения годишно. Отчетени са и 11 превишения на препоръчителните според СЗО среднодневни стойности за серен диоксид (SO2). Средночасовата норма на ЕС за SO2 е превишена веднъж според данните от периода на проучването, следователно е вероятно през календарната година да бъдат регистрирани и други случаи на превишения.
В крайна сметка е необходимо замърсяването да се предотврати още при източника, казва д-р Ейдън Фароу, автор на анализа за замърсяването на въздуха. За момента в района на теца няма постоянна измервателна станция за измерване на данни за въздуха.
Реакцията на институциите след сигнала на „Грийнпийс“ – България за неправомерно изхвърляне на пепел в река Разметаница не дава резултат, проверката от регулаторните органи беше извършена по телефона. Въпреки данните за изпускане на отпадни води, депото за дългосрочно съхранение на отпадъци „Каменик“ получи разрешително за работа, без да бъде изследвано влиянието му върху околната среда. Освен че създава опасност от замърсяване на води, съхраняването на отпадъците от изгарянето на въглища използва огромни количества вода. Само през 2019 г. в „Каменик“ е използвана вода, която би стигнала на 400-те жители на близкото Големо село в продължение на 60 години, ако всеки употребява по 100 литра на ден.
„Управляващите в България от години си затварят очите пред острата нужда от енергиен преход. Страната остава една от малкото в Европейския съюз, които са зависими от въглищата и отказват да обявят крайна дата за тяхното използване. Едва наскоро се заговори за планиране на преход. С всеки изминал ден обаче въглищната индустрия завещава все по-тежко и по-мръсно наследство. Докато водата става все по-оскъден ресурс, не можем да си позволим да я замърсяваме с остарели технологии за производство на енергия, които едновременно с това усилват климатичната криза и причиняват здравословни проблеми със замърсяване на въздуха“, казва Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.
