Има много въпроси без отговор относно бъдещия курс на отношенията Турция-САЩ по време на президентството на Джо Байдън. Нито една от страните не е предложила ясни насоки за бъдещето на двустранните отношения или техните възгледи за проблемните сфери. Има обаче някои забележими признаци.
Например държавният секретар Антъни Блинкен заяви преди назначаването си, че администрацията на Байдън може да наложи допълнителни санкции на Турция заради закупуването на системата за противовъздушна отбрана С-400 от Русия. Той също така посочи Турция като „нашия така наречен стратегически партньор“ по време на изслушването пред комисията по външни отношения на Сената. Затова едва ли някой беше шокиран, когато Блинкен спомена Турция и Китай в едно и също изречение малко след встъпването си в длъжност. По този начин Блинкен направи позицията си по отношение на Турция напълно ясна от самото начало. Ако не друго, администрацията на Байдън изглежда е приела същата външна политика като Белия дом на Доналд Тръмп.
Това, което е сравнително ново за Анкара, обаче е, че новата администрация на САЩ изглежда бърза да осъществи контакт със сирийския клон на терористичната организация Кюрдска работническа партия (ПКК), „Отрядите за народна самоотбрана“ (YPG), който се нарича SDF. Да си припомним, че Даниел Бейкър, бивш военен от SDF, беше арестуван по обвинения в тероризъм на фона на засилена загриженост относно възможността за граждански вълнения в САЩ. В последните дни от управлението на Тръмп, американското Министерство на правосъдието посочи YPG като член на ПКК, които САЩ считат за терористична организация.
И все пак американските военни или разузнавателни служби изглежда са се срещали с бойци от YPG, които друга правителствена агенция на САЩ определя като терористи. Всъщност командирът на YPG Ферхат Абди Шахин, с кодовото име Мазлум Кобани, обяви, че неговата организация и новата администрация на САЩ са разменили мнения относно стартирането на съвместна програма. Както казах по-рано, това е само „отчасти ново“ за политиците в Турция. Администрацията на Тръмп също е била в една стая с членовете на тази терористична организация, въпреки възраженията на Анкара.
Разбира се, трябва да се вземат предвид по-новите развития. Насърчени от победата на Байдън на изборите, терористите в Северна Сирия се прицелиха в турските войски, които играят жизненоважна роля за регионалната стабилност. Тези атаки доведоха до широко разпространени призиви за нова трансгранична военна операция сред турските граждани.
Нека обобщим: отношенията Турция-САЩ са обтегнати от ангажираността на Вашингтон с терористите от ПКК, проблемите с програмата за изтребители F-35 и решението на Турция да купи С-400 от Русия поради отказа на Вашингтон да продаде ракети „Пейтриът“ на Анкара. Има обаче дългогодишни проблеми, датиращи от годините на управление на Обама и Тръмп. Фетуллах Гюлен, ръководителят на опита за преврат през юли 2016 г. в Турция, продължава да живее в САЩ, което утежнява нещата.
Как да се постигне напредък, без засягане на тези въпроси?
Наскоро се състоя важен телефонен разговор между говорителя на турския президент Ибрахим Калън и съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан. Анализът на този разговор даде ценна информация. Белият дом изразява желание за изграждане на конструктивни връзки, разширяване на сферите на сътрудничество и ефективно управление на проблемите с разногласията. Любопитното е, че американците избират да се ангажират с „управлението“ на проблемите, вместо с решаването им.
Ето какво имат предвид те: отношенията на Вашингтон с Русия, Иран и Европейския съюз, политиката му в Източното Средиземноморие, стъпките му на енергийния пазар и присъствието му в Близкия изток са в противоречие с регионалния потенциал на Турция. Нито една от страните не желае да преразгледа позицията си, но и двете искат да имат силни отношения, да работят заедно по важни въпроси и да бъдат „затварящите въпроса“ в разногласията.
Според източници телефонното обаждане може да е прелюдия към първи разговор на президента Реджеп Тайип Ердоган с Джо Байдън. Ако е така, двамата лидери ще обсъждат дълго бъдещето на двустранните отношения на своите държави и ще изяснят много въпроси.
Яхия Бостан, “Сабах”/ превод: агенция БГНЕС
