„У нас вече няма хора. Политиката е функция на обществото, а у нас се наблюдава едно тежко опростачване. Имитираме демокрация, ама лошо я имитираме и изобщо държавата ни гние“.
Това заяви пред БНТ журналистът Мартин Карбовски.
„Духовността, образованието и интелекта в България имат своя палач. Това е квинтесенцията на народния избор. Избираме хора, които не могат да си тръгнат от властта. Превръща се като виц: Пожарникар води коремен хирург да му покаже как върви строежа на магистралата. Това е виц. Влизаме в стилове като абсурда и чакаме Годо.
„Най-тъжното нещо, което съм снимал е българче, което не знае български, в Испания. Това историята няма да ви го прости. Не става така“, коментира още той.
„Но това управление последните 11 години унищожи журналистиката. В това има грях господин Борисов, който звъни тук-таме и си прокарва неговите идеи като истински падишах и сваля хора“, каза Карбовски.
„Ако ще говорим наистина за свобода, трябва да можем да понасяме критиките. Създаде се едно жълто писане. Жълтите медии създадоха жълти хора“, категорчен беше още Карбовски.
„Предизборната кампания у нас е жалка история. Това е времето на “изгубените велики каузи”. Кампанията у нас е “Кой ще го изкараме лош човек, гей или още по-лош някакъв хетеро”… Никой няма да ти каже какво има намерение да направи. То не се и чува в общия хор на жълтата поезия и журналистика. Има наистина перфектно изпипани анти-кампании, черни и грозни, които съсипват цели съдби. В този смисъл никой няма да ти каже какво ще свърши и каква велика идея има за нашия идентитет. Ще бъде: Този е боклук, а другия – по-голям боклук. И тука влизаме в провала на нашето поколение, което се оказа само две неща – скептично и малодушно“, смята Карбовски.
„Политиците не са виновни. Те са функция на опростачването на самия народ. Той си избира по-прости от него, за да може да им се подиграва и после малодушно да каже, че не може иначе. Това правим в момента“, допълни още журналистът.
„Държавата вече 30 години не направи възможно човек, който продава дисковете си и музиката си, да е толкова богат, че да може половината си пари да ги даде за благотворителност. Както при социализма така и сега, държавата съсипва кариери, смачква финансово тези хора и те накрая плачат за 150 лева. Това е тъга. Много е страшно. Подкуп има в това решение на министъра на културата. Подкупват интелектуалците. Ако бяха умни “интелектуалците”, щяха да кажат: Не ти щем милостинята, който и да си. Това трябваше да кажат. Хубаво е човек да може да изкарва със сърцето и ума си пари. У нас е почти невъзможно“, посочи още журналистът.
