Често проблемите в строителството идват от това, че отделните участници се заблуждават относно чувствата на другите. Ето накратко какво се крие в сърцата им.
Възложител – обича строителите, които спазват определения бюджет и срок. Мечтае всичко да се случва по предварително изготвения график и съгласно неговите виждания за качество. А в 21-ви век и съгласно вижданията на стотици виртуални експерти в социалните мрежи.
Строител – обича възложители, които са склонни да удължават срока и да не се вманиачават на темата прогнозен бюджет. Обича сам да определя технологията и да ръководи процеса така, че работите да се извършват точно тогава и точно така, че да реализира най-голяма печалба. Много обича възложители, които нямат различно отношение към качеството и които не се съветват с останалите участници в строителството, особено с виртуалните експерти.
Проектант – обича проектирането да се случи за възможно най-кратко време и да има най-малко забележки за отстраняване от одобряващия орган. Обича широко скроени възложители, които не го занимават с дреболии като детайли, възможност за изпълнение и особено с това колко са точни и подробни количествените сметки, които е представил.
Консултант (строителен надзор) – обича документацията на обекта да е така оформена, че да не носи отговорност за допуснатите от строител и проектант грешки и работата му да се сведе до подписване и подпечатване на актове и протоколи.
Сърцата на участниците в строителството гледат в много различни посоки и е ясно, че и дори първоначално да е възникнала някаква химия между тях, то най-вероятно доста бързо ще охладнеят едни към друг.
За да може нещата все пак да се случат, е добре да няма напразни очаквания и прекалени емоции. Затова и съществуват договорите и особено клаузите за цените на непредвидените работи и условията за прекратяването на отношенията. А те често се подценяват.
