Стигат ли до потребителите стоките от малките фермери и земеделски стопани?
Темата коментира в “нашият ден“ д-р Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие “БиоВселена“.
“Първо да разделим производителите според това как произвеждат, тъй като има доста производители вече, които са официално регистрирани в Агенцията по храните. Преди 10-ина години излезе една наредба 26, според която всички, които имат собствено стопанство, отглеждат животни и произвеждат – мляко, месо, яйца, могат да се регистрират и да си оборудват такива малки обекти за преработка на храни. Да произвеждат сирене, млечни продукти, месо, яйца, риба и т.н. до определени количества и да ги продават в няколко определени района на страната. Така че има такива, които са одобрени, регистрирани, които се проверяват, регулярно пращат проби за анализи и можем да кажем, че техните продукти са безопасни.“
“Има обаче и една огромна група производители, които не са регистрирани никъде, които в безброй групи – фейсбук и други социални медии произвеждат, продават, доставят. За тях моето мнение е категорично, че първо е рисково да се пазарува от такива производители, второ, някак не е редно. Няма контрол, няма никаква гаранция, няма проследимост. Няма как, ако се отровите от такъв продукт примерно, или получите някакво разстройство и т.н., няма как да докажете, че сте купили от такъв производител. Няма касова бележка, няма регистрация на Агенция по храните, няма нищо.“
Защо не се регистрират производителите?
“Големият въпрос е – как е възможно да се случва всичкото това. Тъй като това не са изолирани единични случаи, това означава, че след като е възможно да се случи, някой го позволява и то в големи мащаби. За мен не са кой знае какви пречките, една регистрация по наредба 26 не е толкова сложно. Вече имаме повече от 2500 такива регистрирани производители, повечето са производители на мед, но над 150 са производители на мляко и млечни продукти.“
Достигат ли до крайния потребител продуктите от регистрирани стопанства?
“За радост всички, които са регистрирани, които работят законно и произвеждат, можем да кажем, че това са продукти, произведени в малки стопанства, някои от тях в отдалечени, планински райони. Приемаме, без да можем да го твърдим с някакви доказателства, че това са по-здравословни, по-чисти храни, произведени с ръчни занаятчийски методи. Далеч от индустриалната храна, която можем да намерим, в търговските вериги. За радост, тези които са тръгнали по пътя на законно производство, се оправят, намират начин продуктите им да стигнат до потребителите. Първият им канал за продажба са фермерските пазари и доставки до малки магазинчета. Една не малка част изпращат и с куриерски фирми.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
