Медиците бяха подложени на най-голямото натоварване по време на пандемията. Доколко е овладян рискът от професионално изпепеляване (Бърнаут). Кога настъпва професионалното изгаряне и как да се справим с него?
Темите коментира в “Нашият ден“ акад. Дроздстой Стоянов.
“Овладяване на пандемията целенасочено, системно, организирано и политически обосновано, никога не е имало, за да се очаква да се промени отговорността и подходът към неговото адресиране в условията на пандемията по друг начин освен с подхвърляне на средства и финансови възнаграждения.“
“В този смисъл се оформи един много съществен пробив в моралната структура и смисъл, който дават по принцип медицинските специалисти и здравните професии, които са в един постоянен риск, и това не е компенсирано по никакъв начин чрез съответни мерки, пропорционални на опасността от практическа загуба на ефективността на персонала.“
“Не бива да забравяме и тежката емиграция, която е била предмет на множество разговори. Защото емиграцията на тази популация, на този високоспециализиран контингент, допълнително натоварва хората, които остават в страната, особено в публичния сектор.“
“И недостигът на средства, който е придружен с липсата на морална оценка, на уважение към труда и приноса, на тези професионалисти, имат катастрофален ефект. Главно върху тяхната мотивация и от там върху тяхната ефективност.“
“Опитът ми показва, че от двете министерства, с които е свързана моята кариера и компетентност. Министерство на образованието и науката с известни изключения и отстъпления, като цяло се ръководи в действията си от препоръки на експерти. Не винаги ги привежда в действие бързо и ефикасно, но търси мнението им. И обичайно оформя своите политики на основание на техните съвети.“
“Обратно, Министерството на здравеопазването пренебрегва съветите на експертите. Управлява се хронично от персонал, който не е назначен там, за да се съобразява с нуждите на системата, да е ориентиран по нейните нужди и пренебрегва препоръките на специалистите. Понякога открито чрез несъгласие или просто чрез пасивно отношение към съветите на специалистите, който наистина разбират от потребностите на персонала и специалистите, а друг път просто чрез безхаберие. Едва ли бих могъл да обобщя накратко причините за това.“
“Фактът е този, че здравните власти, отново с редки изключения, не се вслушват в съветите на експертите.“
Националната стратегия за психично здраве
“До изготвянето на Националната стратегия от работната група се стигна след поредица от събития. Първото от тези събития беше наблюдение, оценка и доклад на Европейската психиатрична асоциация за състоянието на психично здравната помощ, което беше съобщено на кръгла маса, свикана по тази тема в Народното събрание.“
“Професионалните и съсловни организации бяха поканени да изготвят собствена концепция за промяната им, беше даден срок от два месеца за анализ и предложения. В тези два месеца Българската психиатрична асоциация и други сдружения не направиха нищо.“
“Но междувременно, моят колега д-р Владимир Сотиров публикува ужасяващи снимки от Центъра за психично здраве – София-област. Това допълнително даде тласък на дебата. На фона на ясното убеждение, че професионалните групи са в достатъчно сериозни конфликти по между си и ангажирани с частните си интереси, за да произведат стойностен продукт, който може да послужи като основа за реформа.“
“Работната група беше сформирана само седмица след това и достави написаната стратегия, още септември 2019 г. Можете да се представите защо няколко пъти акцентирам върху забавянето и върху липсата на чуваемост между политиците и експертите.“
Какво е заложено в стратегията
“На първо място това е пълното реорганизиране и деинституционализиране на психиатричните грижи. Огромната част, от които са локализирани в остарели държавни психиатрични болници извън населените места, с изключение на една, която се намира в Пазарджик.“
“Това реорганизиране може да стане само с разписана в стратегията около една година оценка от съответни експерти на потребностите и нуждите на населението – географски, демографски и др. Така че да има пълно покритие на нуждите на хората по местоживеене.“
“Ще ви дам само един пример колко е важно да се направи тази карта на услугите, актуализирана карта на услугите. Представете си, че в Северозападна България, която е силно обезлюдена в момента поради тежка миграция и загуба на редица икономически ресурси.“
“Има огромна концентрация на психиатрични легла в радиус от 100 км. Това са болниците в Карлуково с над 150 легла, болницата в Ловеч, която се води със съдебнопсихиатрична насоченост, но също е един огромен стационар.“
“Центърът за психично здраве във Враца, психиатрично отделение в Монтана и няколко университетски клиники комплекс от стационарна услуга в Плевен. Това е на фона на тежко обезлюдяване на този район.“
“От другата страна на пъзела стой да кажем Югоизточна България, посока Ямбол, Бургас, където практически цялото обслужване се поема от Центъра за психично здраве в Бургас. И няма никаква алтернативно форма на обслужване в района, който е от там, да кажем до Хасково надолу.“
“Подобна е ситуацията и в Родопите, и в други райони. Тази оценка е крайно необходима, за да може реорганизирането на психиатричните услуги да стане на базата на доказателства от икономически и социодемографски характер.“
“След което, съобразно с потребностите на населението, на всеки 150 хил. души ще има разкрита някаква форма на психиатрична услуга в общността.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
