По-малко от седмица преди изборите за 45-ото Народно събрание изследване на Антикорупционния фонд показва, че близо 2500 от избирателните секции са с риск от контролиран или купен вот, предаде БНР.
Данните са част от проучването „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България – размер и влияние“, което анализира парламентарните и местните избори след 2013 г.
Рисковите секции могат да бъдат видени на специална интерактивна карта на сайта на Антикорупционния фонд, съобщи председателят му Бойко Станкушев.
„С тази карта и с анализа искаме да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по висок риск от купуване на гласове. Ние вярваме, че това допълнително обществено и медийно внимание може значително да окаже възпиращ ефект върху участниците в този порочен процес. Резултатите от анализа вече са предоставени на ръководството на МВР“, каза той.
Рисковите секции са идентифицирани по четири индикатора – нетипично висока избирателна активност в една секция в сравнение с общата активност в цялата община, нетипично по-висок резултат за водещата партия в една секция на фона нейния резултат в същата община, резки отклонения в избирателната активност в една секция в две поредни изборни години и рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в две поредни изборни години. Как изглежда това в национален мащаб може да бъде видяно на специалната интерактивната карта, разработена от експертите на Фонда и публикувана на страницата на неправителствената организация.
Въз основа на анализа на парламентарните избори през 2013 и 2017 г. и на местния вот през 2014-а и 2019 година от Антикорупционния фонд дават две оценки в навечерието на изборите на 4 април.
Консервативната е за 170 000 купени гласове в 780 секции, в които могат да бъдат идентифицирани три или и четирите показатели, характеризиращи ги като рискови. Ако към тях се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, секциите скачат на 2554, а гласовете стават близо 690 000, тоест почти 19 процента от общо подадените гласове.
Според един от авторите на анализа – докторът по криминалистика Мария Карайотова, макар че понякога купеният вот на една партия неутрализира този на друга, в национален план явлението „купен и корпоративен вот“ води до намаляване на доверието към изборите и институциите.
„Това, което показват данните, е, че почти няма политическа партия, която в някакъв момент да не се е възползвала от купен вот. Много често основното влияние на този вот може да се изрази във вдигане на бариерата за влизане в парламента, а не толкова върху окончателният резултат“, каза тя.
Експертите на Антикорупционния фонд ще анализират изборите на 4 април, след което ще представят и заключителния си доклад.
