Като се има предвид, че около 85 000 руски войници са съсредоточени в близост до източните граници на Украйна, не е изненадващо, че интересът на Киев към алианса на НАТО се пробуди. В телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, Владимир Зеленски, украински комик, станал президент, предполага, че изявление на НАТО в подкрепа на страната му ще обезсърчи Кремъл от нападение, пише британският вестник The Telegraph, цитиран от агенция „Фокус“.
Уви, съдейки от най-новата история на региона, подобен ход на лидерите на НАТО вероятно ще има обратен ефект върху руския президент Владимир Путин и само ще го подтикне да заеме още по-агресивна позиция, която лесно ще доведе до открит конфликт. В крайна сметка вълнението от флирта на Киев с НАТО накара Кремъл през 2014 г. да нахлуе и анексира Крим, където е базиран Черноморският флот на Москва, и да подкрепи сепаратистките бунтовници в Донбас. За Русия перспективата Украйна, бивша съветска република, която Москва отдавна нарича „Малка Русия“, да се присъедини към НАТО е просто немислима. Виждайки, че НАТО поглъща една по една повечето бивши сателитни на СССР държави, Кремъл припомни, че има споразумение, че Алиансът няма да се разширява по-на изток към руските граници.
Ето защо Русия реагира гневно на инициативата на бившия президент на САЩ Джордж Буш да примами както Грузия, така и Украйна в НАТО: ход, провокирал руското военно нашествие в грузинските региони Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. и продължаващата намеса на Кремъл в Украйна. Въпреки всичко, западните лидери са все по-враждебни към последните актове на военна агресия от страна на Путин, така че е съвсем естествено, че положението на Украйна изисква изявления за подкрепа. След като преди това определи Путин като „убиец“, Джо Байдън изпрати два американски военни кораба в Черно море, за да предотврати по-нататъшните заплахи от Русия. Великобритания, която подписа ново споразумение за стратегическо партньорство с Украйна миналата година, продължава да обучава украинските военни и да провежда съвместни учения. Външните министри на страните от Г-7 – Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ – тази седмица в съвместно изявление осъдиха „продължаващото голямо натрупване на руски сили по границите на Украйна и в незаконно анексирания Крим“.
При такива обстоятелства Зеленски има всички основания да очаква стремежите на Киев за членство в НАТО да бъдат възприети благоприятно, особено в Европа. Но въпреки несъмнения прилив на съчувствие към тежкото положение на Киев, отговорът на призива на Зеленски да подкрепи плана за действие за членство на Украйна – първата официална стъпка към присъединяването – беше неокуражителен. Част от ограниченията произтичат от дълбоки разделения, които пречат на европейските лидери да говорят като единен фронт пред Русия. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон отговориха, като директно разговаряха с Путин за разрешаване на кризата, което е малко вероятно да вдъхне на Киев доверие. Друг важен аргумент за противопоставяне на желанието на Украйна за членство в НАТО е, че въпреки неотдавнашните опити на Зеленски да се справи с корумпираната политическа система на Киев, страната остава втората най-корумпирана държава в Европа след Русия.
Решението на Зеленски от миналия месец да лиши водещия проруски олигарх от три телевизионни канала се смята за една от причините, поради които Путин, който е свикнал да разпространява чрез тях пропаганда на Кремъл да организира неотдавнашното пренасочване на войски и въоръжение. И все пак Украйна трябва да извърви дълъг път, преди да достигне дълбочината и широтата на демократичните институции, необходими за присъединяване към НАТО. Готовността на НАТО да се примири с членове със съмнителна демократична репутация вече създаде много проблеми за алианса. По-специално страни като Турция, които по времето на президента Реджеп Тайип Ердоган са участвали в появата на ислямистки терористични групи, имат същия статут като напълно работещите западни демокрации.
Ако НАТО наистина иска да демонстрира своята стойност през 21-ви век, ще бъде в най-добрия интерес да сключи съюзи с други съмишленици по света, а не с провалени квазидържави като Украйна. Защитата на териториалната цялост на Украйна в лицето на руската агресия е важен принцип, особено когато Китай доминира в Южнокитайско море и заплашва Тайван. Въпреки това лидерите на НАТО, ръководени от защитата на международното право, не могат да предоставят членство на друга държава със съмнителна демократична репутация.
