100-годишнината на Националната музикална академия ще бъде отбелязана с прояви през цялата година. За някои от тях става дума в разговора на Лили Големинова с проф. Ростислав Йовчев – известен наш пианист, ръководител на едноименната катедра в НМА.
В Академията е от 1980-а, когато постъпва като студент и още по време на майсторския клас в 1984 е акомпанятор, а четири години по-късно вече е преподавател и до сега в катедра „Пиано“.
Какво е най-важно да се знае за най-ранните години на Академията?
„Давам си сметка, че всички жалейки в днешно време, нямат почва пред онова време. Тогава, през 1921-ва с царски указ се създава първото висше музикално училище в България при липса на традиции в класическата музика“ – започва разказа си проф. Йовчев.
Именно тогава, малко след края на Първата световна война и няколко години след Испанския грип, можем да си представим колко трудни са били времената.
„Хора, получили музикалното си образование в чужбина се връщат, за да положат основата на нещо ново. Преподаватели стават най-високите представители на българската музика. Трябвало е музикалния вкус на страната да се подобрява.“
В 30-те, след връщането на Владигеров и Пипков нещата рязка дръпват напред. Голям е и приносът на Димитър Ненов. „Сравнявайки тази токата с токатата на Прокофиев, последната е като сутрешно разсвирване“ – споделят случайни чуждестранни слушатели на токатата в YouTube, цитирани от проф. Йовчев.
„Изумявам се как през онези тежки години държавата е оценила какво е да имаш висше музикално образование, щастие е, че има българи, които го подхващат – музиката може да направи хората по-добри“ – завършва проф. Йовчев.
