Кой е Густав Малер? Наистина труден въпрос. Като родения в Русе Елиас Канети – евреин, космополит, скептик и философ, демократ, един от последните големи хуманисти на нашето време, той остави трайна диря в музиката.
Роден преp 1860 година в Бохемия, син на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при големия симфоник и органист Антон Брукнер / 1824- 1886/ във Виенската консерватория, той трябва да чиракува при известни диригенти, за да стигне постепенно до високия пост на директор и диригент на Виенската щатс опера.
Годините, които Густав Малер прекарва в прекрасната Виена, съвпадат с появата и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт / 1862- 1918 /, с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композици. По това време, в края на XIX век, Малер преоткрива за виенчани оперното наследство на Моцарт – вече малко позабравено, повърхностно и неправилно тълкувано – и издига репутацията му на велик композитор. Както по- късно, през 60 -те години на ХХ век, за него ще направи същото друг велик диригент и композитор – Ленард Бърнстейн. Именно на американският евреин Бърнстейн / 1918 – 1990/ дължим преоткриването на Малер като велик симфоник – новатор, равен на Бетовен, Брукнер и Брамс. Малер ще създаде като Бетовен 9 симфонии / последната, Десетата, ще остане незавършена/, предназначени за големи, сложни по своя състав оркестри, оказали най- силно и трайно въздействие върху тоновото изкуство на нашето ХХ столетие – негови преки следовници ще бъдат: Албан Берг, Курт Вайл, Антон фон Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.
За своето симфонично творчество Малер написа следните редове: „За мен да напиша симфония, означава да построя с всички средства на музикалната техника един нов и непознат свят…”
Не мога да не припомня, че преди години Густав Малер беше обявен от нормативната критика до 1956 година за “упадъчен”, “еклектичен” и “буржоазен” автор. Рядко звучеше у нас – по- смелите диригенти, големите Константин Илиев и Добрин Петков се осмеляваха да го включват в своите програми, но това се случваше сравнително рядко. За щастие, Малер напоследък звучи по- често у нас. Неговите прекрасни, вълнуващи симфонии са в репертоара не само на Софийската филхармония, но и на оркестрите на Русе, Пловдив и Варна, Бургас. За съжаление, нелепата реформа на партията- рушител ГЕРБ доведе до намаляването на съставите на филхармониите, които сега са вече оперно- симфонични оркестри и изпълнението на големите му, мащабни платна изисква попълването на съставите с допълнителни оркестранти.
Интегралното им издание на световно равнище на CD подготви преди десетина години нашият голям диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли/ „Песни на странстващия калфа”, „Вълшебният рог на момчето”, „Песни за мъртвите деца”/изпълниха за първи път и записаха певците: Александрина Милчева, Иван Консулов, Людмила Хаджиева и Виолета Шаханова.
