Днес се навършват 46 години от най-унищожителното земетресение в България – Вранчанското, при което Свищов даде 109 жертви, припомня БНР. Те ще бъдат почетени на общоградско възпоменание по обяд в крайдунавския град пред паметните плочи на „33-ти Свищовски полк“ и на площад „Велешана“.
Денят е 4 март 1977 година, 21 часа и 24 минути, когато започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, а българският град Свищов преживява своята най-голяма трагедия.
Бедствието е от 7,6 степен по скалата на Рихтер, трае по-малко от минута, но след него картината е апокалиптична и 46 години по-късно тежките спомени у свищовлии все още са живи.
Атанас Иванов и Йордан Николов и днес си спомнят с детайли за станалото.
„Много силно разтресе. На улицата се оказахме под стълбовата мрежа, от която започна да изкачат искри, бягахме на обратно и не знаехме къде да отидем. Всички хора излязоха по улиците пред блоковете. Голяма част, които имаха коли, преспаха в колите си. На следващите дни вече се разбра голямата трагедия, която беше станала“, разказва Атанас Иванов.
„Тогава работех в пожарната в химията (химическия комбинат „Свилоза“ – б.а.), бях вкъщи, като се разлюля къщата, детето беше малко, грабнах го и бягаме навън. Тук, на Велешана, падна един блок и долу до казармата още един блок. В „Свилоза“ падна много работа, имаше щети, от теца беше паднала панела, ако някой е бил наблизо, е щяла да го смачка, да го убие“, спомня си Йордан Николов.
„Имах един съсед, синът му живееше в блока, който падна до казармата. Беше около 50-годишен, той изкара на високото над блоковете, може би, цяла седмица, без да се прибира, да чака да изровят семейството на сина му. Голяма трагедия беше. Много трудно в града се преодоля това нещо, много хора има още, които помнят подробности“, допълва Атанас Иванов.
Сред хората, които помнят подробности, е и Цветанка Кирова, директорката на най-голямото училище в Свищов. Преди 46 години била първи курс ученичка в тогавашния икономически техникум и в деня на земетресението била до късно на занятия:
„Прибирайки се вкъщи, с моята съквартирантка се стресирахме от случващото се, защото през деня имахме часове по начално военно обучение и ни бяха развивали теориите за бомби, ядрени катастрофи и ние бяхме много впечатлени от това и не предполагахме, че е земетресение, очаквахме, че е някаква бомба или нещо друго се случва. Шокът беше огромен. Тогавашният ни хазаин беше домакин на общината и той по най-бързия начин тръгна да обикаля града. Като се прибра на сутринта беше много, много уплашен, стресиран от всичко, което се е случило. Ние също бяхме доста уплашени, след като разбрахме, че сградата на тогавашния икономически техникум, точно стаята, в която ние учили, е съборена. Имахме, лека му пръст, учител по физическо, Аргир Василев, мисля, че беше, цялото им семейство беше загинало“.
От 4 до 11 март жертвите от свищовското земетресение стават 109. Списъкът с имената им на листи от ученическа тетрадка преди 6 години беше дарен на Историческия музей във Велико Търново от криминалиста Тодор Георгиев, който 28 дена ръководи спасителната операция в Свищов. Тогава покрусеният възрастен мъж разказа:
„Плач, ридания, паника. Бягат нагоре, надолу, неориентирани хората. Земята се тресеше още. На всяко човешко тяло, което беше извадено от блоковете, изясняваха причините за смъртта. Близо 90 процента от хората загинаха от задушаване . Трудно беше да гледаш тези тела извадени. Страшна картина. Интелектът на този град си отиде. 27 деца починаха при този трагичен случай в Свищов“.
Кметът на Свищов Генчо Генчев направи докторска дисертация за земетресението от 1977 година и разказва за издирените от него доклади от онези проверки с констатираните строителни нарушения.
„В изкопите при фундирането на сградата се появява вода. Подобни оводнени насипи се намират и в центъра на града при Висшия финансов и стопански институт, при техникума по химия и на други места със значителни разрушения на сградите там. Оводнените несвързани материали са допринесли за пълното разрушаване на сградата на „Рудметал“… Блокът е бил проектиран на 5 етажа, допълнително са надстроили още 3 етажа и за всички тези фактори – некачественото строителство, некачественото фундаментиране, има много сериозен анализ, направен тогава от Геоложкия институт на БАН, човешките грешки при изпълнението са допринесли за жертвите, които Свищов даде.“
На 5 март, ден след земетресението, Министерският съвет под ръководството на Станко Тодоров излиза с постановление, в което разпорежда пълна мобилизация за възстановяване на щетите от земетресението в Свищов и за оказване на помощ на пострадалите. Започва изграждането на временни жилища, вади се храна от Държавния резерв за хората и животните, разпоредено е на семействата на загиналите да бъдат изплатени по 3000 лева, на тежко ранените по 1000 лева, за всяко разрушено жилище по 500 лева и за силно повредена покъщнина по 200 лева. Разпоредена е проверка на строителството на разрушените блокове.
Не е ясно има ли наказани за това, което се е случи преди 46 години в Свищов с щетите. Оказва се, че техникът и проектантът на блока на Градския народен съвет в Свищов, който се срути при земетресението, са загинали под руините на строежа, който са създали с нарушения.
След свищовското земетресение правителството на Станко Тодоров възлага на Министерството на строежите и архитектурата, съгласувано с Българската академия на науките, да преразгледа сеизмичното райониране на страната и да направи изменения в Правилника за строителството в земетръсните райони, четем още в Постановление № 14 на Министерския съвет от 5 март 1977 година.
Според кметът на Свищов Генчо Генчев новото строителство в града ще издържи при ново земетресение.
„Но старото строителство трябва много сериозно държавата да обърне внимание към всички онези блокове, които са строени в 70-а, 80-а година, старите панелни блокове, защото се наблюдават различни промени в конструктивно отношение на панелните блокове – разкъсани заварки по панелите, поддавания на блоковете, вертикалната планировка е разцепена от самия блок. Санирането маскира проблемите, но не ги решава. Замазването на тези проблеми след време може да бъдат голям проблем“.
Опитваме се да сме подготвени, провеждаме учения с децата, разказва Цветанка Кирова, директор на Средното училище „Димитър Благоев“ в Свищов.
„На три месеца правим такива учения, проиграваме ги. Децата знаят. Някой път се паникьосват. Последният пресен случай е със земетресението в Румъния онзи ден. На четвъртия етаж децата го усетиха и по най-бързия начин с учителите излязоха навън, поиграха, постояха навън. Някои се притесниха и не посмяха да се приберат обратно в стаите. Усетиха го и се бяха уплашили доста децата“.
Никой не може да прогнозира кога ще е следващото земетресение и колко тежко ще е, но можем да свършим превантивната работа, за да не се повтаря трагедията от Свищовското земетресение от преди 46 години или ужасът и смъртта от последните дни на трусовете в Турция и Сирия.
Криминално
