За сексуалната зависимост се говори изключително рядко, като това допринася силно за разпространението на неверни и често нелепи митове, заблуждаващи обществеността за същността на това разстройство, пише harleytherapy.co, цитиран от framar.bg. С цел да развенчаем поне част от тях, ще ви ги представим, така че да нямат сила да излъжат поне вас.
Мит 1 — зависимите правят секс през цялото време
Този вид пристрастяване не се изявява в проблем с количеството. Ако човек пие често, това го прави по-склонен да се превърне в алкохолик, но ако прави много секс, това не го прави по-склонен към сексуална зависимост.
Всъщност, част от сексуално пристрастените просто мислят за секс, без да могат да спрат, въпреки че имат редки сексуални контакти от здрав и задоволителен вид. Хората се пристрастяват не заради честотата на поведението, а защото са извън контрол и не могат да го стопират, дори когато то води до отрицателни последици. Сексуалната пристрастеност е разстройство, при което човешките мисли и действия, имащи отношение към секса, влияят на живота по начин, който вреди на взаимоотношенията, социалния живот, семейната хармония и често дори на възможностите за кариерно развитие.
Разбираемо е, че зависимата личност прекарва доста време в това да убеждава себе си, че няма проблем и се контролира. Самият факт, че минава мисъл за контролиране, говори, че по въпроса трябва да се помисли.
Мит 2 — лесно можете да забележите зависимия
Факт е, че при част от страдащите зависимостта е очевидна. Те или не поставят граници в своите интимни контакти, или изглеждат прекалено достъпни. Това често е признак не само за сексуална зависимост, а и за други проблеми на психичното здраве, като разстройство на личността.
Като цяло, сексуално зависимите са последните хора, които бихте заподозрели, тъй като често усилено крият проблема си. Болката и срамът от пристрастяването го потулват и допринасят за развитието му.
Мит 3 — сексуално зависимите обичат секса
Всъщност, тази зависимост води до поведение и мисли, които впоследствие дълбоко измъчват субекта, предизвиквайки срам и самоомраза. Той може да се окаже потопен в мисли за отблъскващи неща, включително и за сексуален контакт с хора, които го отвращават.
В терапията често може да стане ясно, че зависимият е доста далеч от допир с истинските си интимни желания. Такива пациенти често се нуждаят от връщане към самото осъзнаване на собствената сексуалност, за да проучат отново какво действително им харесва.
Мит 4 — сексуално зависимите са винаги „играчи“
Напълно възможно е човек да е в романтична връзка и да бъде зависим едновременно. Той може да живее с непрекъснати фантазии или да има постоянни „интернет набези“ тайно от партньора. Страдащият може също да настоява за непрекъснати сексуални контакти с партньора си, да се ядосва и разстройва, ако не получава ясен отговор на нуждите си и да използва секса, вместо комуникация, когато има усещане, че връзката се разпада.
Част от зависимите живеят с постоянната мисъл, че са влюбени. Те имат много и интензивни интимни взаимоотношения едно след друго, като това понякога се слива с „пристрастяване към любов/романтика“.
Мит 5 — сексуално зависимите са „хищници“
„Сексуалните хищници“ търсят власт над другиго и се стремят да наранят или унижат друго човешко същество. Те често имат малки или нулеви угризения, обвинявайки другия във взаимоотношенията, или твърдейки, че обстоятелствата са извън техния контрол.
Пристрастените се стремят към облекчаване на душевната болка. Тяхната зависимост не е свързана с другото лице, те страдат и са погълнати от срам и вина. Нужно е да се разбере, че пристрастяването към секс невинаги се върти около другите хора. То може да се прояви под формата на прекомерно самозадоволяване или твърде чести посещения в онлайн чатове с еротична насоченост.
Мит 6 — ако сте зависими, това е така, защото имате сексуални проблеми
Пристрастяването към секс не е основано на самия секс. Подобно на останалите зависимости това е неефективен механизъм за справяне с някаква емоционална или психична травма. Пристрастяващото поведение позволява на човек да избяга от същността си и всички ужасни чувства и мисли, които тя носи със себе си.
Вярно е, че травмата, която причинява сексуална зависимост, често е сексуална злоупотреба в детска възраст. Това може да ги затрупа с проблемни мисли, емоции и склонности, свързани със секса, но други травматични преживявания също могат да доведат до подобно пристрастяване. Те включват емоционално пренебрегване, физическо насилие, вредна манипулация и липса на привързаност в ранна детска възраст.
Мит 7 — пристрастяването към секса е забавно
Хората са склонни да се шегуват, че са пристрастени към секса, но тези, които действителност имат подобен проблем, знаят, че това далеч не е забавно.
Това пристрастяване води до постоянен цикъл от сривове на самоконтрола, срам и омраза, които да станат причина да загубите доверие в собствената си личност. Това често има пряка връзка с депресивни състояния, тревожност, повишени нива на стрес и злоупотреба с алкохол и наркотици. В това няма нищо приятно!
Ако описаните неприятни усещания са ви познати, то е добре да се обърнете към психолог, който да ви консултира и да подпомогне локализирането и овладяването на евентуален проблем.
