Мистерията за трима изчезнали мъже, охранители на морски фар, намиращ се на необитаемия остров Ейлийн Мор в Шотландия, най-накрая достигна Холивуд.
През 2018 г., излиза филмът „Изчезването” (The Vanishing), който е заснет по тази история. Във филма, една от главните роли е поверена на актьора Джерард Бътлър. През март 2019 г., „Изчезването” най-накрая достига до Великобритания, където се е случило всичко това.
Въпреки всичко, във филма, от истинската история е останало малко. В действителност, никой никога не е научил какво се е случило с тримата охранители и къде са изчезнали. Филмът разказва за случая подробно, но не намеква за нищо мистично. Според авторите на лентата, всичко се заради злато и човешка алчност, а океанът винаги се справя с проблема за изчезването на човешките тела перфектно.
Историята във филма държи зрителя в напрежение до самия край, но подробностите от реалния инцидент съдържат много необичайни мистерии, без отговор, че създаването на обикновен екшън, изглежда като загуба на време и материал.
По-долу ви представяме истинската история.
Още преди построяването на фара на малкия остров Ейлийн Мор (Шотландия), местните жители се противопоставяли на това. Казвали, че фарът ще разгневи Свети Флан и ще предизвика голям катаклизъм. На един от близките острови, все още има разрушен параклис на Свети Флан, ирландски монах, който е живял там през 7 век.
Дори векове след смъртта му, местните жители се страхуват от тези места. Овчарите понякога водят овцете си тук, за да пасат, но никога не са останали за през нощта.
Въпреки това, фара е построен година по-късно. През декември 1900 г., трима пазачи са били дежурни на него: Томас Маршал, Доналд Макартър и Джеймс Дукат (Thomas Marshall, Donald McArthur, James Ducat). До 15 декември всичко било наред и тогава, капитанът на товарен кораб „Арктур“ заявил, че фарът на Ейлийн Мор престанал да свети. По-късно, други капитани, плаващи покрай острова, казали същото.
На 16 декември, Джоузеф Мур щял да отплава до островчето, но поради бурята, която била започнала, той отложил пътуването в продължение на 10 дни. Мур успял да стигне до острова на 26 декември.
Познавал добре и тримата пазачи, двама от които били опитни служители, така че той знаел, че ако фарът все още не свети, се е случило нещо наистина сериозно.
И бил прав. Никой не го посрещнал на кея, а когато отишъл до фара, не намерил никого там. Прозорците и вратите били заключени. Вътре всичко било наред. Любопитно е, че кухненската маса за хранене била подредена и дори върху нея имало чинии.
Нямало хора и последното вписване в дневника било от 15 декември и съобщавало, че бурята най-накрая е приключила.
По пътя, Мур забелязал три големи черни птици, които седяли ниско на фара и внимателно наблюдавали всяко негово движение.
Връщайки се на кораба, Мур заявил, че е необходимо да претърси острова и да намери липсващите пазачи. С помощта на трима моряци, той претърсил всяко място на острова, но не намерили никого. Но открили нови загадки.
Първо видяли, че фара вече бил напълнен с петрол, а фитилите са отрязани, но огънят не бил запален, сякаш човекът, който го е правел, изведнъж се е разсеял от нещо и не се е върнал обратно.
Второ, някой бил разрушил източния кей, който се използвал много рядко. Стоманените перила били изтръгнати от бетона и усукани (това, което човек не би могъл да направи!). Кутията за доставка имала следи от удар като от голям чук и всички неща от нея били разпръснати по камъните.
Трето, някой преместил огромна част от гранитната скала на върха на хълма. Тежала поне един тон.
Когато моряците отплавали, Мур решил да остане във фара за няколко дни, за подробен преглед. Прекарал тези дни в много плашеща и напрегната атмосфера. В един момент, дори му се струвало, че чува отнякъде гласовете на липсващите пазачи. Призивът бил толкова настоятелен, че Мур дори подскочил и извикал. В един момент му се струвало, че някой отговаря на повикванията му.
През тези дни, Мур подробно изучил записите в дневника и намерил много странен запис за бурята от 15 декември. Той бил сигурен, че нямало бури в тази област, нито на 14 декември, нито на 15 декември. Бурята започнала ден по-късно – 16 декември.
На 29 декември, началникът на шотландската администрация на фара, Робърт Мурхед, пристигнал на острова. Изчезването на надзирателите го притеснявал много по-малко от необходимостта да изплаща обезщетения на техните семейства.
Той заключил, че поради нарушение на длъжностните характеристики, тримата са били съборени в океана по време на буря, когато са укрепвали кутията за доставки на източния кея.
Тази версия не обяснява как тримата мъже са отишли на кея, за да подсилят кутията, без топли дрехи (а тогава е бил много студен месец!). Всичките им якета и пуловери били вътре във фара. Мурхед обаче не обръщал внимание на тези подробности.
Мур прекарал още три месеца, като работил на смени като пазач на този фар, след което най-накрая не издържал на нервното напрежение и напуснал. Сега фара на Ейлийн Мор работи автоматично, без присъствието на хора.
През годините, местните жители имат свои легенди за това събитие. Някой твърди, че тримата надзиратели са били превърнати от феи в големи черни птици – тези, които Мур е видял на фара. Други казват, че и тримата са били отвлечени от извънземни.
Американският паранормален писател Виктор Хейс Гадис е убеден, че загадъчната буря описана в дневника, е причинена от свръхестествена тъмна сила.
Също така, през 1965 г., Гадис пише в книгата си за други записи в дневника, чиято автентичност не е потвърдена, но не е и опровергана, защото дневникът изчезва при неясни обстоятелства малко след инцидента.
Тези записи предшестват записите за бурята и също били необичайни: на 12 декември, Маршал е записал: „Дукат е раздразнен.“, на 13 декември, той пише „Дукат е спокоен, Макартър плаче.“, на 14 декември пише: “Дукат, Макартър и аз се молехме.“.
Оказва се, че на тези хора се е случило нещо странно между 7 декември, когато за последен път са видени живи и 15 декември, когато фарът е спрял да работи.
