Скелет в хралупата
“Това не се случи на мен, а на по-големия ми брат, когато беше на четири години. Един ден майка ми отишла с него в парка, но брат ми отказал да излезе от колата. Когато мама го попитала защо не излиза, брат ми показал на един пън до пътя и казал, че едно момче седи там и го гледа. Брат ми изглеждал много уплашен.
По-късно, майка ми отиде в местната библиотека и започна да търси инциденти във вестниците, свързани с това място. Тя открила бележка, че през 40-те години, в този парк един баща и неговия малък син играели на криеница и детето изчезнало без следа. Внимателните търсения не довели до нищо.
Много години по-късно, в парка били отрязани старите дървета, а в една голяма хралупа на едно от дърветата бил намерен скелет на момче. Вероятно се е било скрило в кухината, но не могло да се измъкне. Точно на мястото, където брат ми видял духа на момчето. Сега брат ми е на 28 години, но все още си спомня този случай, който все още го плаши.”
Куклата затваря очи
“Кълна се, че всичко това е вярно. Бях на 4 години през 1993 година. На рождения ми ден ми бяха подарили красива кукла, с руса коса и с боядисани устни. Очите й бяха от тези, които не се отварят и затварят. Бяха нарисувани.
Взех куклата в ръцете си и в главата ми веднага се появи телепатичен образ, в който аз кихам и тя затваря очите си. Чух и глас, който казваше, че куклата ще изчезне и няма да я видя отново. Изведнъж аз просто поисках да кихна и го направих. Очите на куклата веднага се затвориха! Нарисуваните очи!
Не го видях сама … Майка ми беше с мен и също беше в шок. Реши, че има някакъв трик с боята и отиде да измие куклата с вода. Тя потри очите й с топла вода, но те все още бяха затворени. После реши да натърка очите й с кубче лед от хладилника, но и това не проработи.
В крайна сметка тя ми върна куклата и каза:
“Съжалявам, но изглежда, че куклата е счупена и тя няма да се събуди.”
Чувствах се виновна и разочарована. Занесох куклата в стаята си. Но, не я поставих на мястото с любимите си играчки, а в една кутия. Пет минути по-късно реших да изляза стаята, но се върнах и реших да извадя куклата обратно. Но тя вече не беше в кутията! Тя беше изчезнала!
Куклата изчезна в “нищото” и никога повече не я видях. Години по-късно попитах майка ми за тази кукла, но тя каза, че не си спомня нищо подобно. Споменът й за този случай сякаш бе изтрит, но всичко в главата ми бе запечатано завинаги. Заради този инцидент, аз дълго време вярвах, че всички играчки са живи.
Едва когато станах възрастен, осъзнах, че най-вероятно тази кукла е била необичайна и обладана играчка.”
Кървавото ми лице в огледалото
“Това се случи през есента на 2017 година. На сутринта се събудих рано и отидох в банята, както обикновено, но когато погледнах в отражението си в огледалото, изведнъж видях, че цялото ми лице е покрито с кървави отпечатъци и ивици.
Реших, че сигурно случайно съм се наранил в съня си, като съм одрал кожата си с нокът. Тоест, мислех за естествена причина. Тогава реших, че трябва да измия добре лицето си, но веднага щом започнах да го правя, всички отпечатъци и кървави ивици изчезнаха от лицето ми, буквално пред очите ми.
В този момент бях много уплашен и страхът беше толкова силен, че досега не съм казвал на никого за това до днес. Блокирах всички спомени за този инцидент в главата си.”
Инцидент в моргата
“Беше в средата на септември. Аз работех като чистачка в болничната морга. Вече бях свикнала с това и не ме притесняваше. По онова време вече беше 2 часа сутринта, но ми казаха, че няма да се прибера вкъщи, докато не измия пода в моргата.
Пристигнах с асансьора до моргата в мазето. Беше тъмно. Веднага се почувствах неловко. Включих светлината и започнах да вадя перилни препарати от шкафа. Тогава напуснах стаята само за няколко секунди и когато се върнах, светлината беше изключена.
Реших, че става въпрос за дефектно окабеляване, но с цел да се успокоя и да не започна да мисля за всички тези трупове, които лежат тук в хладилници. Тогава започнах да мия пода и изведнъж чух звук, сякаш се отвори една от вратите на хладилника.
Замръзнах и попитах на глас:
„Има ли някой тук?“
Никой не ми отговори. Бях уплашена, но продължих работата си и тогава телефонът на масата звънна. Аз сграбчих слушалката и чух гласа на някой, който се представи за лекар и каза ужасното нещо:
„Направихме жестока грешка, като поставихме тялото на жената във фризера, вярвайки, че тя е мъртва, но тя е била в кома.”
Казах на лекаря да остане на линия и отидох до мястото, където чух странния звук. Щом отворих вратата на хладилника, една жена изскочи оттам и изкрещя, като никога преди не бях чувала нещо по-страшно.
Тя имаше руса коса и носеше дънки. Отдръпнах се от нея и тя изкрещя:
“Как да се измъкнем оттук?”
Посочих към асансьора, треперейки, и тя избяга от моргата възможно най-бързо. След това съм загубила съзнание. Никой повече не чу или видя тази жена.”
Призрачно цвете
„Тази история може да изглежда странна и никога досега не съм чувала за нещо подобно. Едно лято реших да засадя лилия в двора си и когато тя разцъфтя, започна да мирише много силно. Миризмата беше навсякъде.
Когато стана тъмно, оставих вратата на двора открехната и внезапно чух как котарака ми мяука в двора толкова силно и страшно, както никога преди. Реших, че той се бие с миеща мечка или някой друг, но когато отидох там, нямаше никой.
Върнах се обратно през хола и изведнъж, пред очите ми, един от столовете буквално се обърна. Мислех, че е странно, но продължих по пътя си, затваряйки всички прозорци и врати по пътя.
След известно време, картината с цветята падна от стената от само себе си. Още два часа по-късно, падна втората картина, а също с изображение на цветя (аз обичам цветята). Напрегнах се и не можах да мигна цяла нощ.
На следващата сутрин, когато станах, третата картина с цветя падна от стената. Тогава реших да се обадя на баща си и да споделя с него тази ужасяваща история. Също така да попитам дали лилията в двора може да е замесена.
Баща ми каза, че вероятно това е от миризмата на лилията. Махнах цветето от градината си. След това, необичайните неща спряха да се случват.”
Очи на прозореца
“Никога не съм имал проблеми със съня. Всичко започна, когато бях на 6 години и приключи, когато бях на 13. В началото, беше като стъпки и гласове. Стаята ми беше точно под покрива, тоест над нея нямаше таван.
Не си спомням какво казваха тези гласове, но вероятно не беше особено важно или страшно, иначе щях да си спомням. Но, няколко години по-късно, на прозореца видях червен блясък. Приличаше на светещи очи, но със сигурност не беше очите на котка, а и апартаментът ни беше на 10-тия етаж. Не приличаха и на човешки очи. Трудно е да се обясни какво може да бъде.
Една нощ чух звук от циркулярен трион и на следващата сутрин се събудих с ръка, покрита с драскотини. И когато нещо ме хвана за крака през нощта, бях толкова уплашен, че избягах да спя в стаята на сестра ми. Сестра ми, между другото, не виждаше нищо необичайно през нощта, но понякога чуваше някой да чука по прозореца.
След това, за няколко седмици всичко беше спокойно, но на същото място, където бяха очите, през нощта видях силует на човек. Скоро след това се преместихме в друга къща.
Сега съм на 25 години и все още се страхувам да погледна към прозореца, а моето семейство реагира равнодушно на думите ми:
“Да, помним, ти каза за това.”
Напоследък отново започнах да виждам силуета на човек в прозореца и не знам какво е това, игра на мозъка ми или нещо друго.”
Човекът-куче
“Днес отидох в магазина и се насладих на почивния си ден. По пътя към дома реших да отида в Макдоналдс за бургер и след като взех поръчката, продължих по пътя си.
Когато минавах покрай тротоара с пейки, видях, че на една от тях седи мъж с наведена глава. Той ме погледна, докато минавах, повдигайки главата си и се кълна, вместо човешко лице, той имаше кучешка глава!
Подминах. Малко по-далеч погледнах назад към пейката, на която вече нямаше никой. Не знам какво беше това, дали губя ума си или не, но все още вярвам, че съм видял точно човек с глава на куче.”
Призраци в старческия дом
“Работя в старчески дом, в малкия град Айова. Обикновено съм втора смяна, но понякога оставам и за третата смяна, нощем. Първото нещо, което ще ви кажа е, че много от нашите гости редовно виждат момче с червена топка. Обикновено го виждат малко преди смъртта му.
Аз самият не съм виждал нищо подобно и моите колеги също, но когато някой от възрастните го види, те ни казват.
Веднъж работех през нощната смяна. Вървях по дълъг коридор с скърцащи подове. Влязох в отдела за семейни двойки, за да помогна на гостите. Да не се затвори общата врата, сложих блокер. Той обаче падна и аз не го сложих отново, а затворих вратата и отидох в една от стаите.
Когато скоро се върнах, видях, че вратата е открехната, а блокера на вратата е стоял там. Отначало реших, че това е някой от дежурните медицински сестри, но наблизо нямаше никой, а етажите в коридора не скърцаха под стъпките на някой, който можеше да се върне.
Когато се върнах на бюрото на дежурната сестра и нейния асистент, попитах дали някой от тях е отишъл в този отдел и те ми казаха, че никой не е ходил там. Тази случка остана в съзнанието ми и съм сигурен, че там имаше “нещо нечовешко”.”
Към Част 1 – ТУК
Към Част 2 – ТУК
