Тази слабо населена страна е предимно замръзнала пустиня, но тя е и една от най-безопасните страни в света и има уникална култура.
Но, въпреки известната си сигурност, понякога там се случват лоши неща. Едно от най-загадъчните, които се обсъждат в Исландия, което е почти неизвестно извън страната, е поредица от много странни и нерешени случаи на изчезвания.
Всичко започва в лавовите плата на полуостров Рейкянес, близо до град Хапнарфьордюр (Hafnarfjörður), южно от Рейкявик. Тук има хълмисти купчини замразена лава, пълна с пукнатини и пещери, които са разположени на стотици мили.
Всичко това прилича на повърхността на сюрреалистичен свят. През лятото всичко е покрито с красив зелен мъх, а през зимата е ледена, гола пустош.
Именно тук, на 24 януари 1974 г., едно красиво 18-годишно момче на име Гудмундур Ейнарсон отива на поход и от самото начало това била много лоша идея. Духал силен студен вятър, падал сняг и наоколо нямало жива душа.
Последният, който е видял Гудмундур, е случаен шофьор и според него, мъжът се препъвал по пътя. Никой друг не е видял Гудмундур нито жив, нито мъртъв.
Той не се е върнал у дома и обширните търсения в лавовите плата не са дали резултат. Не били открити дори следите му или някакви вещи. Той просто изчезнал.
Официално било обявено, че човекът най-вероятно е паднал в един от дълбоките процепи и е загинал в този леден „гроб“. Но, също толкова странно изчезване се случило скоро отново, което накарало мнозина да се съмняват в тази версия.
През ноември 1974 г., 10 месеца след като Гудмундур Ейнарсон, изчезнал Гейрфинур Ейнарсон, 32-годишен мъж (не е близък роднина на Гудмундур, въпреки подобните фамилни имена). Той бил в дома си в Кеплавик (Keflavik), когато някой му се обадил по телефона.
Гейрфинур се облякъл, излязъл от къщата и … изчезнал безследно. Възможно е да се проследи пътя до следващото кафене, близо до което е оставил колата си, с ключове в запалването, и е тръгнал в неизвестна посока. От тогава никой не го е видял нито жив, нито мъртъв.
Въпреки, че загубата на хора в Исландия се случва от време на време, тези два случая веднага привлекли широко внимание.
Първо, те се случили географски много близо един до друг, и второ, всичко това се случило в рамките на една година. Веднага започнало да се говори за факта, че тези два случая вероятно са свързани.
След това започнало най-обширното и интензивно полицейско разследване в историята на Исландия, което продължило и през следващите десетилетия. Първо, най-задълбочено били разгледани областите, в които тези двама мъже са изчезнали. След това били проверени познанствата им и банковите им сметки. Но нищо подозрително не било открито.
В случая с Гейрфинур, полицията се опитала да намери онзи, който му се е обадил по телефона, но този човек също бил изчезнал безследно, въпреки масовото издирване. Така, в случая с двамата липсващи се появява и трети изчезнал.
Интервютата със семействата и приятелите показали, че двамата мъже нямали врагове и, че не са били ангажирани с никакъв съмнителен бизнес. Имало слухове за Гейрфинур, че незаконно продавал алкохол, но нямало доказателства за това. Полицията обаче приела версията, че някой го е убил.
До средата на 1975 г., разследването е в безизходица и гражданите на страната започнали все по-настойчиво да изискват резултати от властите.
Скоро се чули слухове за престъпник, емигрант от Полша – Севар Цеселски, който твърдял, че знае нещо. Полицията го разпитала и той предал няколко от съучастниците си, които също били разпитани.
По време на разпитите, съучастниците на Цеселски предали свои познати и кръгът от заподозрени се разширил. Хората били грубо задържани и разпитвани със заплахи, физическо и психологическо насилие. Много от тях били задържани за дълги периоди в единични килии, така че не е изненадващо, че някои от тях скоро започнали да признават, че са убили изчезналите, за да бъдат оставени на мира.
Показанията им били пълни с несъответствия и противоречия. Нямало реални доказателства, с изключение на думите им, но никой не обръщал внимание на това.
Властите били доволни, че случаите окончателно са приключили и полицията гордо обявила, че разследването е приключило.
През 1977 г., шестима души признали за убийствата, включително и Севар Цеселски, който веднага признава за двете убийства, са получили различни присъди – като най-малката присъда е от 3 години лишаване от свобода.
Много години по-късно, хората започнали да говорят за това, че е станала ужасна съдебна грешка и, че осъдените са били принудени с насилие да дадат фалшиви признания. Експертите проучили методите за разпити и признали, че хората наистина може би са наклеветени. Истината най-накрая излиза, но едва през 2014 г.!
Обществеността била шокирана от този произвол и исландските власти били принудени да възобновят делото през 2016 г., както и да се проведе второ заседание по делото във Върховния съд на Исландия през 2018 г. По време на което, петима от шестте осъдени заподозрени били оправдани и само един е обвинен за даване на неверни показания.
За съжаление било твърде късно. Двама от осъдените, сред които и Севар Цеселски, по това време вече били мъртви и били оправдани посмъртно.
