Ръкописът на Войнич е книга на около 500 години, пълна със загадъчни илюстрации и написана на привидно нечетлив език.
Книгата носи името си от Уилфрид Войнич, продавач на антикварни книги, който купува ръкописа през 1912 г. Значението на около 240 страници остава загадка и до днес, въпреки, че мнозина твърдят, че са разкрили тайните им.
Спекулациите относно произхода на книгата са обширни и разнообразни, като някои предполагат, че е „шега“ или „наръчник по алхимия“, или дори, че е „написана от извънземен, блокиран на Земята“.
Засега нито едно от тези твърдения не е доказано, но опитите да се дешифрира странният език на книгата продължават.
Тъй като скриптът изглежда не следва нито един съществуващ езиков модел, някои предполагат, че всеки знак е символ, а не буква. Потенциално кодираният език намеква за теорията, че съдържанието на книгата е трябвало да остане тайна.
Опит за декодиране на текста с помощта на Изкуствен интелект през 2018 г. заключава, че „думите вероятно са иврит, и че думите са букви – анаграми, в които буквите са подредени по азбучен ред“. Изследователите не успяват да извлекат каквото и да е значение от предимно безсмислените изречения, идентифицират само отделни думи, свързани с изображенията на страницата.
Друга теория е представена в проучване от 2019 г., което предполага, че документът е написан от и за жени, и че това обяснява неуспеха на предишни опити за разбиране на текста. Авторът на изследването – д-р Джерард Чешир, твърди, че езикът изобщо не е кодиран, а вместо това е написан на проторомански диалект, от който са произлезли много съвременни европейски езици.
Това заключение обаче е критикувано от други учени, които твърдят, че Чешир съгласува откритията си с теорията си, като предлага проторомански въз основа на определението на отделни думи, а не на цели изречения.
Книгата с размер приблизително A5, подвързана в това, което е описано като „ренесансова версия“ с меки корици. Някои смятат, че празната й корица е начин да се скрие загадъчното й съдържание.
Въпреки, че езикът, представен в книгата, все още не е дешифриран, много цветни илюстрации сякаш разделят ръкописа на шест отделни раздела: ботаника, астрономия и астрология, биология, космология, фармацевтични продукти и цели страници с текст, които се считат за рецепти.
Четете още: Книгата на Архимед: Кой “изтри” няколко века научен напредък?
Разделът за ботаника, най-голямата „глава“ в книгата, съдържа 113 подробни рисунки на привидно неузнаваеми видове растения, докато страниците с астрономия и астрология показват позициите на планетите и изображения, изобразяващи различните знаци на зодиака.
Изобразени са жени, които се къпят в многоцветни течности, и които понякога изглеждат като преплетени и свързани с тръби. През 2017 г. тази биологична част от книгата води до краткото заключение, че ръкописът обсъжда здравето на жените, но тази теория бързо е развенчана.
Историята на книгата започва някъде през XV век в Европа. Смята се, че за първи път е принадлежала на германския император на Свещената Римска империя Рудолф II по време на управлението му между 1576 г. и 1611 г. Според някои сведения ръкописът е бил закупен от Джон Дий за 600 дуката.
Твърди се, че Дий, математик и астроном, е притежавал ръкописа като част от събраните съчинения на английския философ от XIII век Роджър Бейкън.
Според някои източници, включително Рудолф II, са вярвали, че книгата е написана от Бейкън, но радиовъглеродното датиране опровергава това твърдение, поставяйки изданието на книгата около 300 години след смъртта на Бейкън през 1292 г.
Тогава книгата е предадена от Рудолф II на личния лекар на императора Яков Хорчицки де Тепенек. Това предположение се появява, когато книгата е изследвана под ултравиолетова светлина. Написаното “Jacobi de Tepenetz” може да се види на страница на ръкописа.
Следващият забележителен обмен се случва през 1666 г., когато само година преди смъртта си бохемският лекар Йоханес Маркус Марси от Кронланд дава книгата на немския йезуитски учен Атанасий Кирхер.
В йезуитски колеж близо до Рим Уилфрид Войнич намира книгата 246 години по-късно. След смъртта на Войнич през 1930 г. ръкописът е закупен от книжаря Ханс П. Краус, който го дарява на Библиотеката Бейнеке за редки книги и ръкописи в Университета Йейл през 1969 г.
След като пристига в Библиотеката на Йейл, ръкописът е изпратен в Шекспировата библиотека Фолгер само веднъж за изложба.
Докато оригиналната книга остава под ключ, библиотеката разполага с действително отпечатано копие, изложено и отворено за обществеността. Печатни версии на ръкописа също са достъпни онлайн, така че всеки може да се опита да дешифрира мистериозното му значение …
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
