Можете ли да си представите да губите всичките си спомени на всеки 30 секунди? Най-обикновените неща, като хранене, събуждане или разговор с член на семейството, се „стопят като сняг“, оставяйки „празна хартия“, която се изтрива отново и отново на кратки интервали.
Това е животът на Уеринг през последните четири десетилетия. И всичко започна след лек херпес, който преминал мозъчната бариера и причинил хаос.
Мъжът е преживял антероградна и ретроградна амнезия, което означава, че не може да си спомни миналото и е „заседнал в настоящето“, неспособен да създава нови спомени.
След хоспитализацията лекарите дадоли 20 процента шанс на Уеринг да оцелее, но няколко дни след като му били дадени лекарства, той започнал да се чувства по-добре, поне физически.
Въпреки това, с течение на времето, те разбрали, че мозъкът му вече не е същият, което означава, че се „пренастройва“ на кратки интервали, между седем и 30 секунди.
Уеринг не помни детството си, нито имената на децата си от предишения си брак. Той обаче си спомня как се е занимавал с музика и колко много обича жена си, пише Daily Star.
„Неговата способност да възприема това, което е виждал и чувал, не е била нарушена. Но той изглежда неспособен да запази каквото и да е впечатление за нещо повече от едно мигане“, пише Дебора Уеринг в мемоарите си.
Тя илюстрира с думи условията, през които е минавал мъжът, а един детайл побива тръпки:
„Той беше под постоянното впечатление, че току-що се е събудил, защото нямаше никакви доказателства в съзнанието си, че е бил буден. Не чух нищо, не видях нищо, не докоснах нищо, не помирисах нищо, бих казал. Все едно съм мъртъв“.
Уеринг започва да води дневник, в който на всеки няколко минути записва съобщения „Аз съм буден“ или „Аз съм наясно“.
Сърцераздирателният документ, почти без друго съдържание, той попълвал всеки ден и скоро той нараснал до стотици почти еднакви страници.
Това било смразяващо и мъчително доказателство за психическото състояние на Уеринг, което било описано като „постоянна агония“.
В документален филм от 2005 г. мъжът е попитан дали му липсва старият живот.
„Да. Но никога не съм съзнавал да мисля това. Затова никога не ми беше скучно. Никога не съм бил нищо, това е просто като смъртта. Нито мечти. Ден и нощ едно и също.“
/Zdrave.to
