Представете си за момент, че цялото ви съществуване не е реално. Въпреки, че това звучи като Матрицата, идеята, че живеем в компютърна симулация, се приема сериозно от някои водещи мислители. Всъщност те твърдят, че това може дори да е по-вероятно от идеята за “реален” свят.
Професорът по физика Мелвин Вопсън предлага провокативна теория: Бог може да бъде Изкуствен интелект, управляващ симулирана реалност.
Вопсън, физик от Университета в Портсмут, твърди, че Библията съдържа улики за разбирането на това симулирано съществуване. Той посочва стих от Евангелието на Йоан: “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.”.
Професорът интерпретира “Словото” като основния код, който задвижва симулацията. Той предполага, че този код не е отделен от божествения, а всъщност може да представлява Изкуствен интелект, който е създал и управлява нашата Вселена.
В интервю за „Мейл Онлайн“ той обяснява:
“Кодът, изпълняващ симулацията, не е отделен от божественото, а по-скоро неразделна част от него, може би Изкуствен интелект.
Това предполага Създател, който е създал симулираната Вселена чрез Словото, т. е. кода. А това предполага, че актът на сътворението, както е описан в Библията, може да бъде аналогичен на божествен акт на програмиране и симулация.”
Четете още: Матрицата – как умовете ни се програмират да създават тази реалност
Той посочва как тази интерпретация се вписва в съвременните разработки като Изкуствения интелект и отразява темите в Матрицата.
Въпреки тези идеи, не остава окончателно доказателство, че живеем в симулация, още по-малко, че Библията предлага прозрение за такава реалност.
Вопсън добавя:
“Вместо да гледаме на хипотезата за симулираната Вселена като антагонистична на религиозните вярвания, можем да я разглеждаме като предлагаща допълнителна перспектива.”
Професорът посочва, че животът ни е пълен с улики, които показват, че сме герои в изключително сложен виртуален свят. Една такава улика е ограничението на скоростта на светлината и звука, което според него може да е отражение на ограниченията на компютърния процесор.
Той също така сравнява законите на физиката с компютърния код, предполагайки, че фундаменталните частици, които изграждат материята, са подобни на пикселите в цифровия дисплей.
Освен това спекулира, че широкото присъствие на симетрия в природата – от цветя и пеперуди до снежинки – може да бъде стратегия за пестене на енергия, използвана от машините, работещи с тази цифрова симулация.
Какво мислите Вие?
Следвайте ни в Telegram , Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание
