Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Пернишкият олигарх Спас Русев е от онези ДС творения, които имат достъп едновременно до политико-икономическия елит, който всеки ден псуваме по телевизора, и до света на организираната престъпност, която е жива благодарение на същия този политико-икономически „елит”.
Новините Днес вече ви разказа за ролята на бившия шофьор и организатор на дискотеки в скандалната продажба на „Виваком”, сделка, пряко свързана в Русия и лично с олигарси около Владимир Путин.
Пернишкото чудо на криминално-финансовия свят в уж европейска България протече и в яхтения скандал с жълтото юпи Милен Велчев.
Грозната истина лъсна, когато в багажника на взривения през април 2003 г. на бул. „Цариградско шосе“ в София автомобил на контрабандист №1 тогава Иван Тодоров – Доктора (той оцелява, но е убит през февруари 2006 г., б.ред.) са открити снимки.
На една от тях се вижда цялата компанията – Доктора, Милен Велчев (тогава финансов министър), Пламен Петров (министър на транспорта), Мирослав Севлиевски (депутат от НДСВ и лидер на „Новото време“) и перачът на пари Петър Петров – Пепи Амигоса. В историите около изясняване на фактите за снимката става ясно, че срещата е организирана от пернишкият деребей Спас Русев, който наел и яхтата в Монако, където гледали състезание от Формула 1.

Петър Петров – Амигоса, осъден за изпирането на 28 млн. долара, Милен Велчев, бивш финансов министър при НДСВ, сега представител на руската банка ВТБ за България, Мирослав Севлиевски, бивш министър на енергетиката в правителството Сакскобургготски, Любомир Минчев и Мария Опренова (в синия овал), бивши собственици на Канал 3. В дъното са контрабандистът Иван Тодоров – Доктора и бившият министър на транспорта Пламен Петров
История, пълна със „случайности”
Когато отива в Лондон, Спас Русев „съвсем случайно” се оказва съсед на цигарения трафикант Иван Тодоров – Доктора. Никой не можеше, а и сега не може, да прави контрабанда без покровителство на бивши и настоящи ченгета и партийни централи. Така че ролята на Спас Русев в каналите може да е била достатъчно отговорна, за да го настанят в британската столица. Само предположение, и до момента необорено.
Иван Тодоров по-късно е взривен в автомобил на бул. „Цариградско шосе“ в София, но оцелява по чудо. По-късно обаче е разстрелян от неизвестни и до днес извършители.
Звездата на бившия шофьор и СДС активист от първите години на демокрацията Вуйчо Спас изгрява с пълна сила, след като в България идва на власт грабителската НДСВ и царят-менте Симеон Сакскобургготски през 2001 година. Тогава бившият шофьор Русев излиза на светло. Намесите му във властта са осезаеми. Както и бизнес успехите му тук.
Дълъг е списъкът с бизнес и политически операции в България, зад които стои пернишкият „гений”. И около тях винаги витаят съмнение, непрозрачност и нерядко чужди интереси.
По време на правителството на НДСВ Русев заедно с приятеля си Любомир Минчев (завършил Американския университет в Благоевград като кмета на София Васил Терзиев, б.ред.) основа телекомуникационната компания „Телелинк”, която се занимава с изграждане на мрежи. Фирмата се разраства със скоростта на светлината, както се казва.
И когато има солиден политически „чадър“, разбира се. Партньор на Русев в тази сделка е бизнесменът Любомир Минчев. Първата голяма сделка на компанията е първоначалното изграждане на мрежата на втория мобилен оператор в България, тогава „Глобул“. Малко по-късно, докато БТК все още е държавна, участва в разширяването на мрежата й – пак с държавно съдействие.
И досега не е много ясно откъде идват парите за сключването на толкова сериозна сделка. Предполага се, но не е доказано, че има намеса на задкулисни играчи, кукловоди на Русев от бившите тайни служби. Замесват се мистериозно лице от Иран, както и офшорни фирми като „Скотамбър лимитед“ и „Радио и мобилни сълюшънс“.
Сред успехите на „Телелинк“ е сътрудничеството с една от най-големите и най-скъпи държавни фирми – БТК. През март 2004 г. „Телелинк“ получава щедро парче от все още държавната БТК, когато тя бе под надзора на министър Николай Василев. „Телелинк“ сключи договор с телекома за изграждане на метрополитен мрежи, като преодолява конкуренцията от световни имена в този бизнес. Всичко около сделката тъне в секретност.
По-късно Русев и Минчев се разделят, като Минчев изкупува дяловете на свой партньор.
При покупката на „Виваком“ – съмнителна сделка откъдето и да я погледнете – са преразпредели около 300 млн. евро в съотношение 20% в полза на руската ВТБ, около 20% е за представителите на руската банка в България Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев и близо 45% за „постоянното присъствие“ Спас Русев, твърдят запознати с „кухнята“, които знаят, че е опасно да говорят открито. Те твърдят също, че е трябвало част от печалбата да се сподели със силните на деня.
Неразговорливият Спас Русев в една от редките си появи в медиите признава: „С Иван Тодоров – Доктора не бяхме чак толкова близки. Почти мога да кажа, че няма човек, когото да не познавам. Доктора обаче не бих го сложил сред приятелите си”, коментира Спас Русев в тв предаването „Тази неделя“ през 2010 г.
В ченгесарско-политически и бизнес кръгове открай време се говори за една голяма тайна – връзката между Спас Русев и Ахмед Доган. Факти за техните контакти и съвместни решения няма явни, но съмненията са много.
Забележете: Спас Русев казва: „Мога да се обадя на всеки“. Доган на свой ред заявява: „Аз командвам тези, които управляват България!”
Има и друга косвена, но силна връзка. Доган е свързан с руските тайни служби и по-конкретно с Разузнаването на Генералния щаб (ГРУ), както е свързана и близката на Путин „Внешторгбанк”, пряко замесена в аферата с „Виваком“.
В книгата си „Заплахата настъпва” полк. Веселин Божков пише: „Още когато Доган е бил в затвора на Главно следствено управление, от КГБ са имали контакт с него, за който е знаел само Шопов (Григор Шопов, тогава зам.-вътрешен министър). Хората на КГБ получили и достъп до досието на Сокола. Убедили се, че може да бъде полезен и му предложили закрила. Така руснаците поели контрола над Доган под отчета на военното разузнаване – ГРУ“.
Под същата закрила са и ВТБ и нейните български подизпълнители като Русев.
Тук става съвсем интересно. За да се издигне в очите на руснаците, Доган предприема рискован ход. Става дума за аферата „Оня списък”. На 4 февруари 1992 година, в 13 часа и 29 минути Доган, лидер на ДПС и председател на Парламентарната група на движението, влиза в Посолството на Турция в София. Там предава на посланик Ялчън Орал секретни документи. Сред тях с 38 страници, съдържащи имената, длъжностите и местонахождението на 1300 служители на външното и военното разузнаване на дипломатическо прикритие в 79 български посолства в целия свят.
Разговорът между Доган и посланика е записан със специални разузнавателни средства, а срещата е филмирана със скрита камера. Шифрограмата, с която Орал информира турското външно министерство за списъка, е засечена, прихваната и разшифрована в Анкара от служители на българското военно разузнаване. А контраразузнаването на свой ред засича как Доган получава от Турция 110 000 долара и 300 000 лева.
Въпросният списък бил притежаван и от Спас Русев, твърдят членове на известния в близкото минало кръг „Монтерей“…
Неслучайно Доган и Русев са считани за „кръстници“ на правителството на Сергей Станишев, известно като „правителството на Тройната коалиция“. В този период се създава и Държавната агенция „Национална сигурност“ – ДАНС. Двама задкулисни играчи са имали силно влияние в нея. Чрез тях и руските служби. Чрез руските служби – директно Кремъл.
През 2024 г. гръцките медии съобщиха сензацията: Български олигарх купува имението на бившия крал Константин. Българинът, извадил 10 милиона евро за покупката, е Спас Русев.
Аферист, успял бизнесмен, политически кукловод, „сив кардинал“? Какъв точно е Спас Русев малцина могат да кажат. Човек, който е живял винаги в сянка и замесван в интриги, нечисти сделки и манипулации, едва ли ще разкрие участието си и в последните скандали. Факт е обаче, че името му се появява и този път, когато се заговори за задкулисие. Едва ли е случайно, доказва го биографията му.
Материалът Спас Русев и ъндърграундът – Доктора, Ахмед Доган и руските тайни служби (ТРЕТА ЧАСТ) е публикуван за пръв път на Новините Днес.
Народ