Жълтите павета – емблема на София – са в окаяно състояние и в момента се сменят и пренареждат. Това не е лесна задача, защото фабриката, която ги е прозвеждала навремето в Унгария, вече не съществува. Но причината за разрухата в центъра на столицата не са „жълтопаветниците“, както бяха наричани протестиращите срещу правителството на Борисов, а преди това (2013) и на Орешарски. Причината е по-скоро в превозваческите фирми, които пращаха камиони и друга тежкотоварна техника на протести в центъра на София.
Този факт също е емблематичен, както и самите павета. Кой троши жълтите павета на София, внесени от Австро-Унгария и положени през 1908 година, когато, на 22 септември, България извоюва своята независимост?
Кой руши властта в страната ни и се опитва да я държи в състояние на постоянен хаос (засега, за щастие, не особено успешно). Хаосът не се дължи на градската десница, нито на центристите евроатлантици от „Продължаваме промяната“, които не са десница, но представляват, заедно с „Демократична България“, градската опозиция на ГЕРБ и на икономическото задкулисие. (А то, както отдавна знаем, е свързано с бившата Държавна сигурност от комунистическо време, както и с днешна Русия на Путин.)
Жълтопаветници, соросоид, еврогейове, либерасти. Това са някои епитети, внедрени у нас през годините от руската, антиевропейска и анти-евроатлантическа пропаганда. „Жълтопаветници“ ( заедно с „умно-красиви“) е епитет внедрен локално, за да заклейми градската прозападна, проевропейска десница, докато соросоид, либераст, еврогей и Гейропа са думички, разпростарнявани в цяла Източна Европа, а сред известни среди и на Запад, от путинската пропаганда. Произходът на тези думички може да се проследи в пропутински дезинформационни медии и сайтове (като Пик, Блиц и Тhе Bulgarian Times,) както и в постовете на путинските тролове и ботове в социалните мрежи. Те са ползвани и от отявлено антиевропейски и антиевроатлантически формации, като т. нар. Възраждане ( обикновено представящи се като патриотични).
В пропагандната и дезинформанционна война се използва всичко.
Как се свалят или дискердитират неудобни на Москва и на мафията (която у нас е свързана с Москва) правителства? Моделът ни е познат още от времето на Филип Димитров и Иван Костов и сега се повтори при свалянето на Петков: Сваля се (или поне се дискредитира) със смесица от средства. Първо – гнусни нападки, свързани с личния живот на неудобня политик – обикновено със сексуални инсинуации. Впрочем така се действаше и с дисидентите по комунистическо време. Тези инсинуацци (за подготовка на общественото мнение) след това се съчетават с протести, организирани от ударената мафия, и накрая – с политическа активност на русофили антизападници, най-често маскирани като български патриоти.
Правителството на Петков (една почти невъзможна, крехка коалиция, която изумително – и това прави чест на „Продължаваме промяната“ – оцеля цели шест месеца) беше свалено заради това, че неочаквано бързо освободи България от оковите на руската енергийна зависимост. Оказа се, че спирането на доставките от „Газпром“ не доведе България до апокалипсис. Винаги ни беше натрапвано, че без Русия не можем – още от времето, когато „Българо-съветската дружба“ беше наричана „слънце, въздух и вода“ за нас, за освободените от Големия брат и вечно благодарни роби. (Левски го беше казал: „а който ни освободи, той ще направи това, за да ни ни подчини отново в робство“.)
Правителството на Петков беше свалено и защото настъпи по мазола мафията с отстраняването й от контрола на границата с Турция – която е и граница на Европейския съюз. Но мафията у нас също има братска, топла връзка с Москва.
Войната между западници и русофили определя българската политика вече от век и половина. Още от времето на Съединението (6 септември 1885 г.), което не се удобрява от цар Александър III и след което русофилите правят преврат на княз Александър I Батенберг), като се премине през съветската окупация на 9 септември 1944 г., та до днешната ни борба за независимост от „Газпром“. Днес, разбира се, това е и част от една студена (световна?) война между Европа и Русия, която освен в Украйна се води и на тихия (в интернет) и на газовия световен фронт.
Тази седмица жълтите павета са в ремонт. А чуваме, че служебното правителство се готви да започне прегвори с „Газпром“ – след като остави силно подозрение, че иска да бави и отлага отварянето на конектора с Гърция и другите алтернативни газови доставки, с които можем да извоюваме своята енергийна независимост.
Президентът Румен Радев, поемайки за четвърти път властта чрез служебно правителство, в началото на месеца обяви, че няма газ за зимата и има опастност за въвличане на България във война. Той беше опроверган от експерти – газ за зимата ще има (и без помощта на „Газпром“), освен ако служебното правителство провали отркиването на газовата връзка с Гърция, спре започналите преговори с Азербайджан и откаже договорените кораби с втечнен газ. А България ще бъде застрашена от война с Русия (или от трето „освобождени“ чрез окупация, като на 9 септември 1944) само, ако напуне ЕС и НАТО, ако свали Евроатлантическият щит, който ни гарантира сигурност и мир.
Очаква се ремонтът на жълтите павета, първоначално положени в годината на българската Независимост, да завърши малко след 6 септември – Денят на Съединението. Дано в това време да не се извърши и ремонт на новооткрития път към енергийна незвисимост на България и да не кривнем пак по познатия газпромски път към Москва.
Автор: Владимир Левчев
Източник: „Дневник“
