По-малко от 48 часа отне на Федералната служба за сигурност на Русия да посочи организатора и извършителя на покушението срещу дъщерята на Александър Дугин. И това веднага бе коментирано не просто с недоверие, а с ирония и въпроси докога руското контраразузнаване ще се излага по този начин. Същата бе и реакцията на твърдението на бившия депутат Иля Пономарьов, че атентаторите били от националистическо партизанско движение.
Какво ни казва за състоянието на днешна Русия атентатът срещу Дария Дугина?
И ще последва ли нещо сериозно от него?
Ето какво е известно дотук за взрива от вечерта на 20 август:
ФСБ твърди, че поръчител и организатор са „украинските спецслужби“ (но не посочва коя от всичките). И още:
Извършител е 41-годишната Наталия Вовк, пристигнала с 12-годишната си дъщеря София Шабан и след това заминала за Естония. Тя влязла в Русия на 23 юли, наела квартира в сградата на Дария Дугина, която била наблюдавана от Вовк от автомобил „Мини Купър“ с три пъти сменяни номера („Донецката народна република“, Казахстан и Украйна). Отишла на същия фестивал „Традиция“, на който били и Алексндър и Дария Дугини в събота, и задействала дистанционно експлозията. След това избягала през Псков. ФСБ публикува и видео записи, но нищо, което конкретно да свързва жената на кадрите с атентата.
След това руският проект „НемеZида“, известен с това, че публикува данни за украинските служби, публикува снимка, на която твърди, че е служебно удостоверение, показващо, че Вовк служи в Националната гвардия на Украйна в поделение 3057 в Мариупол, в което бяха интегрирани и отряди от доброволческия полк „Азов“, обявен на 13 август за терористична оранизация в Русия.
Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски, вече каза в неделя, че Украйна няма общо с покушението и че то вероятно е резултат на борба между различните групировки във властта в Москва. Днес той отхвърли версията на ФСБ с думите:
„Ru-пропагандата отново създава измислени светове: за виновна във взривяване колата на пропагандистката Дугина е „назначена“ украинка и 12-годишното ѝ дете. Удивително е, че не са намерили на мястото визитка на „Десен сектор“ или „естонска виза“.
От „Азов“ заявиха, че Вовк не е свързана с тях:
„Така нареченият документ, с който руските спецслужби се опитват да припишат съучастие на „Азов“ към взривяване колата на Дария Дугина, всъщност е поредната манипулация. А самият терористичен акт е подготовка за „трибунала“ над азовци. Така Русия подкрепя общественото мнение на гражданите си за „необходимостта“ от такава пародия на съд.“
Александър Дугин в първата си реакция, след като дъщеря му изгоря, разкъсана в джипа на шосе в Подмосковието, нарече случилото се „терористичен акт на нацисткия украински режим“. Като подчерта, че тя е била „прекрасно православно момиче“, че „никога не е призовавала към насилие и война“ и че „искат с кървав терор да смажат най-добрите и уязвимите сред нас“, заяви:
„Нашите сърца жадуват не просто мъст или възмездие. Това е твърде малко, не е по руски. Трябва ни само нашата Победа. На нейния олтар положи живота си моята дъщеря. Така че победете, моля!“
Естония заяви чрез външното си министерство:
„Можем да публикуваме данни на хора, преминали през границата, само в рамките, предвидени в закона. Ситуацията, в която руските спецслужби ни обвиняват в нещо си в медиите, не се отнася към тях. Не сме получавали никаква официална информация или запитване от руските власти по този повод.“
Версията на Русия повдига толкова много въпроси, че анализаторът на руските силови структури и организираната престъпност Марк Галеоти написа: „Интересно е колко често Кремъл подценява колко са опасни опитите му да обяснява реверсивно събитията чрез, честно казано, некомпетентност“.
Каналът „Ватное болото“ в „Телеграм“ коментира:
„Да отбележим: ФСБ е знаела
- кога „убийцата“ на Дугина е пристигнала в Русия
- къде е живеела
- с какво е пътувала
- как е следила Дугина
- как е извършила убийството
- къде е отпътувала
- как е напуснала страната.
И знаейки всичко това, ФСБ не са попречили на „убийцата“ и даже не са я задържали. Браво, ФСБ, благодарим за самоизобличаването.“
Друг критичен към Кремъл канал Gulagu.net допълни:
„Запомнете тази фамилия. Скоро ФСБ и RT ще разкажат как Вовк е изключила камерите за наблюдение на моста преди убийството на Борис Немцов, в хотела, където отровиха Алексей Навални, и на паркинга, където е заложила бомба под непатриотичния автомобил „Тойота ленд круизър“ на Дугини.“
Александър Невзоров, бивш депутат и след като напусна Русия – яростен критик на режима на Путин, който според него е чиста проба нацизъм, попита:
- Как е възможно извършителката на престъпление да е вписана на 13 април като боец от „Азов“, но съвсем легално да влезе в Русия с оригинални документи и „азовско-терористичното си име“?
- Вовк се е движила с Mini Cooper – кола, която в Русия няма как да не остави впечатление, а практиката на терористите е да останат незабележими.
- Как е влязла в Русия с номера от т.нар. ДНР, а напуснала с украински?
- Защо е поставена бомба под джипа на Дугина на голям фестивал, а не пред дома ѝ, където Вовк е живяла известно време?
Има и други подобни реакции, удивляващи се на светкавичното разкритие на престъплението в сравнение с хилядите дни, изминали безрезултатно от убийствата на Немцов и журналистката Анна Политковская.
Версията, разпространена снощи от бившия депутат Иля Пономарьов за някаква Национална републиканска армия, се посреща от всички с много недоверие. На първо място, при продължили дълги години наред репресии и затягане на полицейската държава изглежда почти невероятно да има антипутинско терористично движение, което да е толкова активно. В изчетения текст, звучащ като манифест, няма поемане на отговорност. Илюстрирането на това съобщение от Пономарьов с кадри от откъслечни палежи на мобилизационни пунктове на министерството на отбраната не доказват връзка между тях.
Да, има известна логика в това да бъде ударен Дугин, защото той е т.нар. „мека мишена“. Майстор на самоизтъкването, той отдавна няма – ако изобщо някога е имал – влияние върху създаването на идеи в Кремъл, да не говорим за взимането на решения. Не живее под охрана, но пък покушение би вдигнало много шум заради митовете, създадени около неговата личност и слабостта на западните медии да го наричат „Мозъкът на Путин“.
Тогава защо не поемат отговорност „патриотите партизани“?
След такъв сгоден случай да заявят пред света, че Москва има проблем не само в Украйна, а и много по-голям у дома с войнстваща вътрешна съпротива?
Юлия Латинина, наблюдател на „Новая газета. Европа“ и една от първите, прокарали версията за руски източник на атентата, днес заяви, че изобщо не съществува Национална републиканска армия (и иронизира, че така се е наричала фашистката армия в края на управлението на Бенито Мусолини – Esercito Nazionale Repubblicano). Както и че в самия манифест се твърди точно обратното на убийството край Москва:
„Няма да атакуваме граждански обекти и мирни граждани и ако путинските силовики правят подобни провокации и ни ги приписват, не им вярвайте!“
Латинина твърди, че случилото се много прилича на съвременна версия на специалната операция „Тръст“ от 20-те години на ХХ век на болшевишките спецслужби за разкриване на антисъветските активисти и мрежи вътре в СССР чрез създаването на фалшива нелегална организация на противници на режима. Този път целите, според нея, са:
- да има ново насъскване срещу Украйна за още повече насилие и жестокости там
- разгръщане на терор срещу опозицията в Русия
- разправа с крайните империалистически среди (към които принадлежи Дугин) и призоваващи все по-гласовито Путин да поведе тотална война и терор.
Възможно е, казва тя, да виждаме и вътрешна игра на спецслужбите, излязла от контрол, но последиците под формата на нов кръг репресии ще бъдат същите.
Латинина обръща внимание на „истинския взрив от анонимни профили в социалните мрежи, искащи да бъдат заличени от лицето на земята Украйна и опозицията“. По-любопитните са тези, които страшно се радват на това убийство и са огорчени само от това, че смъртта била „твърде лека“ – за да раздразнят и предизвикат настървеност чрез скандал. „Затова не бих се изненадала, ако тези профили за хейт принадлежат на същите среди, започнали операцията, наречена „Национална републиканска армия“, допълва тя.
Такива партизани не съществуват“, заяви за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ и Леонид Волков, един от най-приближените на Алексей Навални.
Марк Галеоти обръща внимание на това как изглеждащите като некомепентност бързи съобщения от ФСБ и вътрешното министерство всъщност вършат услуга именно на крайните наионалистически среди, критикуващи Путин и Кремъл в некомпетентност.
„Представете си, че военен склад избухва, защото някой пушил на забранено място. ОК, разбирам желанието да се отрича, че Украйна може ефективно да атакува такива обекти. Но това е и признание за некадърни военни с некомпетентно командване. (…) Може и да е вярна историята за украинката с 12-годишна дъщеря, но тя изглежда като доста голям провал на МВР/ФСБ.“
В крайна сметка това е централното в критиките, че Путин с целия си мъжкарски метод да управлява всъщност е слаб защитник на руските интереси, нерешителен е, корумпиран и некомпетентен, продължава Галеоти.
Чудя се колко още други хора са бесни от това, че вече може би са следващата мишена.
Марк Галеоти,
в коментар за версията на ФСБ за атентата
„Страхът може да е удобен инструмент в ръцете на държавата, но не и ако хората си мислят, че тя не им предлага сигурност. Да се обвинява Киев е лесно и сигурно в сряда (Денят на независимостта в Украйна) ще видим някакво отмъщение, но в дългосрочен план подозирам, че случилото се може да е по-вредно за мита за компетентността на Кремъл и наратива за победата.“
Той обръща внимание на почерка – подобни взривове под джипа са от 90-те години и кървавите войни между бандите и групировките, но от години не са на мода. Както и на неизбежното предположение, че това може да се окаже поръчково убийство не заради политически мотиви, а поради бизнес спорове. „Дугин, все пак, е феноменално продуктивен, независимо от качеството, и енергично се саморекламира, т.е. в неговия бранд от язвителен и мистичен национализъм има немалко пари.“
Той няма лична връзка с Путин, но е един от цяла кохорта „политически предприемачи“, пробутващи доктрините и плановете си на Кремъл. През 2014 г. за кратко бе дори смятан за фаворит, често го канеха по телевизиите да агитира за анексирането на Донбас, негова книга се препоръчваше от Генералщабната академия на армията и му предложиха пост в Московския държавен университет. Но Кремъл размисли за анексирането и Дугин вече беше непотребен, припомня Галеоти. Той се продаваше по-добре на западните крайно десни кръгове, което го направи „агент на влияние“ в чужбина, но не и влиятелен в Кремъл.
Защо да бъде убиван човек, който е едновременно важен и не е?
Вероятно, защото той кара хората да вярват, че е важен за Кремъл, и така ударът по мита за него има повече символен смисъл.
Бомбата под колата на дъщря му вероятно също не е случайност – мъртъв Александър Дугин би придобил ореол на мъченик на националистическите среди, жив и гневен може да бъде използван за всякакви цели, особено за вдигане на залозите срещу Украйна и вътрешната опозиция.
Сигурно ще видим познатите епизоди с командоси, нахлуващи в апартамент, в който се правят бомби, ръководство на украински, няколко долара, казва Галеоти. Но проблемът е, че руснаците вече са гледали това толкова пъти, че то няма да ги убеди.
„То ще се окаже още един сигнал за нестабилност под повърхността и слабост на режима, който се опитва да изглежда непоклатим. Независимо дали е отражение на сериозен провал на силите за сигурност на държавата или напрежение и боричкания вътре в тях, това би убедило националистите – които може да са по-малобройни и видими от либералните критици на Путин, но присъстват в тези служби и имат оръжие – че този режим не изпълнява това, което говори и може би е по-слаб, отколкото изглежда“, написа британецът за сп.“Спектейтър“.
Юрий Фелщински, емигрирал през 1978 г. в САЩ учен, историк и писател документалист, каза за изданието The Daily Beast, че атентатът „най-вероятно е част от вътрешноруски конфликт“ и е нареден от кръгове, имащи интерес Дугин да бъде елиминиран. „Украинските спецслужби са в борба на живот и смърт с агресора на собствена територия и едва ли са способни да изпращат служители да организират терористичинно нападение чак в Москва.“
Лондонският „Дейли телеграф“ също не изключва версията за операция на някое от звената на обширната мрежа на руските спецслужби. Но и намери аргументи в самото начало на управлението на Путин, напомняйки как той стана изключително популярен след силовата реакция на взривяването на жилищни блокове в Москва и други градове през 1999 г., в които загинаха 307 души. Вината бе хвърлена на чеченски бунтовници и последва бруталната Втора чеченска война.
„Подобна „атака“ днес на руска земя може да се окаже онова, от което Кремъл има нужда да сплоти обществото около войната си. Инвазията буксува и изглежда нещо случващо се някъде далеч, а вниманието на руснаците се отвлича от нея. Като докара войната в Москва, Путин може да вдигне градуса, с обществена подкрепа да ескалира до пълна мобилизация и да поднови ударите по Киев“, посочва консервативното издание.
Автор: Петър Карабоев
Източник: „Дневник“
