Какво може да допринесе за управлението на България компанийката „Промяната“, видя се. На други политически формации да се провалят във властта им трябваха поне две-три години, тези катастрофираха преди да направят сто дни. От имащите право на глас граждани, кой разбрал – разбрал.
Неразбрали, както е обикновено, винаги има, на брой едва ли са повече от половината, които се довериха на Кирчовците през миналия ноември. Вероятно и сега ще дойде подкрепа от инат или поради постковидна „мозъчна мъгла“. Няма как след пълния си политически провал скандалното ПП да се класира през октомври на второ място, а те дори и в първото се целят.
Нито могат да разчитат на прилив от протестен вот, нито на верни свои симпатизанти. Те партия реално нямат, че твърдо ядро от избиратели ли! Социолозите Кънчо Стойчев и Юлий Павлов не съзират как ПП, ДБ и БСП ще успеят следизборно да съберат 121 депутати за ново правителство. Съмнително е дали ДБ въобще ще се класира, а се очертава, че и БСП ще се срине под 10%.
Ясно е, че главната надежда на Кирчовците е за успеха им да се погрижат „Америка за България“ и Посолството. За пореден път „почтените“ очакват да осребрят помиярстването си. Не става дума само за снимки с отиващата си НП Херо Мустафа, с новодошло Превъзходителство или дипломат с по-нисък ранг. Най-силно на шашми с машините за гласуване се надяват да ги спаси от разгром.
Веднага след изборите през ноември 2021 г. „Труд“ изказа съмнения за първото място: „Никоя социологическа агенция не даваше такава прогноза, липсва и здрава политическа логика. Много подозрително за прехвърляне на гласове резултатът на ПП за час-два рязко излетя нагоре. Но е характерно за избори в няколкото страни, в които се гласува с машини.“
И на 22.08. т. г. екип на „Труд“ в „Две тъмни зони в машинния вот“ посочи как би могло да се извършат манипулации – при параметризирането и при обработката на данните – които да променят изборните резултати.
Президентът Румен Радев обаче твърдо подкрепя машинното гласуване и публично призовава партиите да го последват. Изглежда отново е бил подтикнат да подпомага „Промяната“, колкото и да се прояви компанийката с черната си неблагодарност към него.
Личи и поведението на министрите в служебното му правителство спрямо лавината назначения в последните седмици на кабинета на „почтените“. Дори буквално в последните дни и вече след отиването в оставка ръсеха „сачмите“ си в администрациите всички, не само Корнелия Нинова монтира стотици верни свои партийци.
Ние с Кирил Петков седем месеца се борихме срещу „октопода“ в държавата, но… Моделът на управление „ГЕРБ-ДПС“ се връща чрез служебното правителство. Ние, с нашите мерки, спасихме бизнеса и подпомогнахме огромен кръг от хора“, казва началничката на БСП. Вярно е, че двамцата са си дружни и под един чадър, посолски. Останалото не е, отдавна я сочена за г-жа Лъжа.
Другите „почтени“ четворни коалиционери във всяко поверено им министерство, агенция или държавна фирма сложиха роднини, приятелчета и даже маса случайници. Прогонвайки каквито имаше останали читави чиновници или кадри, назначени от предишни властимащи.
За да пречат, дори да вредят. Да уволняват и подменят надолу под себе си, да запълват позициите с още по-случайни и неподходящи хорица. Че евентуално вече като „наши хранени хора“, според разбиранията на Петков, да гласуват за ПП и ДБ от инстинкт за самосъхранение.
Това се случваше и след 1989 г., особено при Луканов, Филип Димитров и Иван Костов, чистеха и гербаджиите. Но чак както сега го направиха „почтените“, не е било. Излизайки от властта, организират саботажи във всички достъпни ведомства.
А Радев им помага като сдържа служебните министри да разчистят етажите под себе си от „сачмите“, поставени от коалиционното в дните след оставката му.
С оглед повече възможности за прилично управление на своето, после и на следващо правителство. Кирил Петков и Асен Василев няма да се върнат начело на друг кабинет, макар да останат още някакво време в политиката и да дразнят хората с нагли изпълнения. Като продължават да лъжат по американския модел от последните години.
Под девиза „Ще правим и говорим каквото си искаме, вие какво ще ни направите!“ Какво както Клинтън лъжеше за разтухите си с мониките, изкара си мандата. Какво като Саддам Хюсеин нямаше ОМП, правилно нападнахме Ирак!
Какво като предизборно тарашим дома на президента Тръмп, попречете ни де! Руски агент е той, нищо, че няма доказателства за това! Какво като Тайван е китайска територия, ще ходим там без да питаме Пекин! Попречи ли ни някой!
Такъв модел на публично поведение показват и Кирчовците. Така действаха с Македония, така в образованието, МВР, правосъдието, навсякъде във властта. Какво като ни хващате в явни лъжи, не се чувстваме виновни! „Америка за България“ е зад нас, смирете се, недосегаеми сме!
Какво като незаконно арестуваме лидер на опозицията, я той да се пенсионира! Я Гешев да се маха сам, че не можем бързо да го махнем! Ами свои хора искаме да се поставим навсякъде, нормално е, какви факти и доказателства искате!
Бясно ще пробутваме Истанбулската конвенция в образованието и науката, как ще ни попречите! И ще политизираме системата, но ще наричаме това е „деполитизация“! Като не можем вече да прелъстяваме с харвардски номерца и ухилки, ще мачкаме, попречете ни де!
И да сме в политическа и обществена изолация, пак ще ни вкарат в някоя коалиция от немай-къде, такива сме нужни на чичо Сам! И да скърца със зъби президентът, и да ни кълне наум, пак ще слага рамо!
Тъпо и упорито Кирчовците, жълтопавтиниците и Корнелия повтарят стила на ДП в САЩ. Времето за тяхно броят, докогато Вашингтон е зад нас – дотогава, после – кой накъде! А за вас недоволните, от същото – повече ще отсипем!
Ние сме борците срещу мафията и корупцията, срещу Модела „ГЕРБ – ДПС“, дори такъв да не сме доказали! Всичките ни далавери и измами с батериите, газа и петрола да извадите, пак ще отричаме и ще се пъчим за обречени да сме прави и одобрени, откъдето е важно!
И да ни мразят тези от ГЕРБ, като нищо ще им посочат формула за някакво съюзничество! И да сме показали „абсолютната немощ“, в управлението, пак ще открият мотив за одобрението ни! Дали?
Автор: Д-р Илия Илиев
Източник: „Труд“
