Непълен мандат, мъчителни преговори за правителство, остра политическа конфронтация, трудно постигане на съгласие за каквито и да е решения и надпревара за добро позициониране пред избирателите в очакване на нови предсрочни избори – така накратко изглеждат мрачните очаквания на политици и наблюдатели за откриващото се в сряда (19 октомври) 48-о Народно събрание.
Основните задачи, които парламентарните формации очертаха пред новия парламент, са приемането на държавен бюджет за догодина и на законодателните промени, изисквани за отпускането на близо 1.5 млрд. лв. по европейския План за възстановяване и устойчивост. В името на това президентът Румен Радев обеща максимално дълъг срок за изпълнение на конституционната процедура по сформиране на редовно правителство. Дали целите ще бъдат осъществени, или бавенето на изглеждащите почти невъзможни преговори за управленско мнозинство ще се окажат напразни, ще се разбере до края на годината.
Сигурното е, че сблъсъците от парламентарната трибуна ще започнат още с първите минути на парламента. Те ще вървят както по вътрешнополитическите теми (социална и икономическа политика, помощи за най-силно засегнатите от инфлацията, реформи в съдебната система, а може би и в изборното законодателство), така и по линията на евроинтеграцията, отношенията с Русия и войната с Украйна.
Шансовете на 48-ят парламент, който беше избран с гласовете на най-малко българи след 1989г., да изпълни четиригодишния си мандат теоретични. Така основният въпрос остава колко време може да просъществува изобщо и дали ще може да свърши някаква работа извън опитите за добро позициониране пред избирателите за поредния предсрочен вот.
Двама са малко, седем са много
Откриващото се Народно събрание ще възпроизведе модела на предшественика си – със седем парламентарни групи и сравнително малка разлика в мандатите между първата и втората по численост фракция. Разпределението прави невъзможно осигуряването на комфортното мнозинство от над 121 гласа само от две формации. За да бъде излъчено редовно правителство и то да има гръб за управленски решения, ще е нужна някаква форма да договореност между поне три групи.
Засега парламентарните играчи старателно избягват думата коалиция, а проучвателните анонси са за обединение зад приоритети, макар да не е известно как може да се стигне до подобни договорености и как би се гарантирало спазването им.
Тестът председател на парламента
Първият тест за това как ще работи новото Народно събрание ще е изборът на председател, който трябва да се състои веднага след церемонията по откриването на пленарната сесия. Гласуването е ключово най-малко по две причини:
- според конституционалисти без излъчването на „пръв между равни“ парламентът не може да заработи
- събраните гласове ще очертаят потенциалните мнозинства в залата
Дотук обявените кандидати са трима – Росен Желязков от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ и Петър Петров от „Възраждане“. В понеделник (17 октомври) левицата, която до този момент отказваше да излъчи претендент и залагаше само на Кристиан Вигенин за зам.-председател, обяви, че ще има своя номинация. Името предстои да бъде посочено, но според избрания за депутат Румен Гечев пред Българската национална телевизия (БНТ) няма да е Корнелия Нинова.
За претендента от „Възраждане“ имаше неофициална информация, но в понеделник юристът Петър Петров потвърди намеренията на партията. И в 47-ия парламент партията на Костадин Костадинов имаше своя номинация за шеф на парламента, но тогава заложи на предприемача и общински съветник от Варна Цончо Ганев. Както и предния път, така и сега кандидатурата най-вероятно ще бъде подкрепена единствено от групата на „Възраждане“ и няма шансове за успех.
Изборът на председател на парламента ще е мъчителен, но неизбежен
За избор на председател е нужно мнозинство от повече от половината от присъстващите в залата депутати. Ако се спази традицията на първото заседание да няма отсъстващи, ще са нужни 121 от всички 240 гласа.
Предварителните заявки на партиите обричат на провал избор при първо гласуване. „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ обявиха, че изключват всякаква форма на взаимодействие с ГЕРБ. Това означава, че Росен Желязков може да разчита на 103 гласа – на ГЕРБ и на ДПС, която обяви готовност да участва в преговори за кабинет и разговори за мнозинство в парламента по важните за страната въпроси. Двете партии гласуваха заедно през лятото както за отстраняването на Никола Минчев от поста председател на 47-ото Народно събрание, така и за свалянето на кабинета на Кирил Петков, довело до изборите.
До понеделник изглеждаше, че кандидатурата на Никола Минчев ще има подкрепата бившите партньори в управлението БСП и „Демократична България“, което правеше общо 98 гласа. След анонса, че и левицата ще има кандидат, това вече не важи. Гласовете на „Български възход“ (12) пък са крайно недостатъчни, за да решат въпроса.
Според политици изходът ще е във второ гласуване с участието на двамата кандидати с най-много гласове от първия тур, което може да включва промяна в позициите на част от групите или игри с кворума, които намаляват нужния брой гласове. Подробности за възможните сценарии – тук.
Кабинетът (не)възможен
С всички уговорки, че конституционната процедура около трите опита по съставяне на правителство тепърва предстои, социолози и политолози коментират, че най-реалистичният сценарий са нови предсрочни избори още в края на зимата през следващата година. Според тях дотогава парламентът ще бъде използван за реклама и предизборно позициониране.
Пред „Дневник“ социологът и управляващ партньор в агенция „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова прогнозира съвсем кратък хоризонт на новото Народно събрание, защото „липсват каквито и да било взаимоотношения между партиите“. По думите ѝ няма пълноценни отношения дори между формациите, които до неотдавна се представяха като потенциални партньори – както между БСП и „Демократична България“, така и между „Продължаваме промяната“ и Демократична България“.
„Комуникацията е много слаба, а очакванията бяха много по-кооперативно да действат помежду си“ – така Петрова коментира отношенията между бившите партньори в управлението „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
За политолога и изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов на изборите хората са показали, че не искат да гласуват, а след тях партиите – че не искат да управляват.
Партиите уж искат правителство, но май се готвят за избори
Първан Симеонов, политолог
По думите му ситуацията в голяма степен устройва политическите играчи: „Такъв парламент, при който отговорността се носи от друг – от президента, е мечтата на политическите сили. Хем някой друг носи отговорността, хем те ще си правят безнаказано предизборна кампания“. Нови избори обаче ще задълбочат политическата недостатъчност, в която е изпаднала България, каза пред „Дневник“ Симеонов.
Кой е по-социален евроатлантик
Сякаш в потвърждение на прогнозите на наблюдателите, партиите започнаха подготовката за парламента с надцакване по темите, за които вярват, че ги позиционират пред избирателите им.
Тон зададе решението дали посланикът на Русия Елеонора Митрофанова да присъства да откриването на първата сесия. ГЕРБ остана единствената заявила се за евроатлантическа партия, която първоначално не подкрепи идеята Митрофанова да не бъде канена. След спешна нова среща формацията на бившия премиер Бойко Борисов се присъедини към „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“, руският посланик в крайна сметка няма да присъства на церемонията.
ГЕРБ наддаде с нова демонстрация на евроатлантизъм, като предложи президентът на Украйна Володимир Зеленски да направи видеообръщение на първото заседание на парламента. На срещата за обсъждане на идеята не отидоха БСП, „Възраждане“ и „Български възход“, а останалите отложиха решението за след конституирането на парламента.
На свой ред лидерът на левицата Корнелия Нинова обвини останалите парламентарни групи, че са нечувствителни към важните за българите теми и свика среща среща за обсъждане на социалната политика, високите цени и ниските доходи.
„Демократична България“ пък обяви, че ще внесе проект на решение за „директна военна помощ за Украйна“ още в първия ден на парламента.
Искат, но дали ще имат желание
Гласуването на промени в 16 закона по европейския Плана за възстановяване и устойчивост изглежда най-спешната и сякаш обединяваща всички парламентарни сили задача, доколкото от изпълнението ѝ – в цялост и в срок, зависи отпускането на близо 1.5 млрд. лв за страната през 2023 г. Въпреки това, то не само няма е безпроблемно, но и се очертава почти невъзможно за изпълнение.
Над 1.4 млрд. лв. търсят мнозинство: приемането на законите по плана за възстановяване е все по-невероятно
Първите сблъсъци се очакват тъкмо по един от законопроектите по плана – за реформа в антикорупционната комисия.
Един вариант е изготвил екипът на министъра на правосъдието в служебното правителство Крум Зарков. В парламента отново ще бъде внесен и подготвения през лятото проект на „Продължаваме промяната“, като по неофициална информация партията на Кирил Петков и Асен Василев ще настоява на своите текстове. „Демократична България“ също има свои виждания, но техен законопроект засега не е публичен.
Арена за политически нападки се очертава и темата за предоставяне на оръжие на Украйна. В подкрепа на предложението на „Демократична България“ вече се обявиха ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и ДПС. Гласовете им са достатъчни, но обсъждането със сигурност ще е повод за политически пререкания, в които БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ да демонстрират на избирателите си отстояване на своите позиции.
Миналата година 47-ото Народно събрание гласува военната помощ за Украйна да е само за ремонти., тъкмо за да угоди на участващата в управлението БСП. Публична тайна обаче – неотричана и от тогавашния вицепремиер Корнелия Нинова, е, че до Украйна достигат оръжия от България, само че косвено през доставки до Полша.
Критичен момент ще бъде и приемането на държавния бюджет за 2023 г., в който партиите вече се надцакват с щедри предложения за пенсионерите, младите семейства и хората с ниски доходи. Миналогодишният опит сочи, че в очакване на нови избори всички парламентарни играчи не запазват предложената от правителството структура, а гласуват възможно най-големи увеличения, без да държат сметка дали бюджетът ще бъде изпълним.
Ветерани, новобранци и няколко експерти по-малко
Трима депутати от ДПС ще са най-опитните политици в новото Народно събрание, показва справка на БТА в архивите. Рекордът по участия в парламенти е на Рамадан Аталай, за когото това ще е 11-ти парламент, следван от Йордан Цонев и Джевдет Чакъров, които ще са там за десети път. Девет участия има Лъчезар Иванов от ГЕРБ.
Най-младият депутат също ще е от движението – 25-годишната Небие Кабак, изпрана от листата в Пазарджик.
Избирателната комисия окончателно обяви депутатите в новия парламент
Във взимането на трудните решения в социалната сфера парламентът няма да може да разчита на опита на дългогодишния депутат, социален министър и шеф на ресорната парламентарна комисия Хасан Адемов.
В дискусиите по бюджетните теми пък ще отсъства икономистът Георги Ганев от „Демократична България“.
Автор: Златина Зехирова
Източник: „Дневник“
