В началото на ноември тази година се случи нещо безпрецедентно у нас. Директорът на МБАЛ Добрич д-р Георги Желязков призова на съд 136 медицински работници. Стачката започна на 10 ноември. Част от хората, поради различни причини, впоследствие се отказаха да протестират, като само около тридесет медицински специалисти, един лекар и двама санитари стачкуват в настоящето.
Макар че участват в ефективните стачни действия (което по дефиниция значи преустановяване временно на трудовите задължения), част от тях продължават да покриват смени, най-малко поради две причини. От една страна, поради чисто финансови причини, тъй като не могат да си позволят да останат без заплащане, но, не на последно място – понеже не могат да изоставят пациентите си. Защото медицинските сестри са свикнали с това, че просто е нужно да бъдат там, където са – без тях системата би рухнала.
През 2019 и 2020 г., част от медицинските сестри проведоха протести с искане на по-добри условия за труд. Следващите две години бяха период на затишие, тъй като основният им фокус на внимание беше насочен към усилията буквално да оцелеят. Корона кризата припомни колко важни за едно общество са медицинските работници, но въпреки тогавашните обещания на властта за увеличаване на заплатите до 1500 лв. основна заплата, до момента обещанията не са изпълнени. Няма и широка подкрепа от страна на обществото и медиите.
Както някои медии писаха, макар и не задълбочено, протести на медицинските сестри има и в момента, от началото на октомври, в Сливен, Добрич, Враца, Кюстендил, Благоевград . Сред исканията са: достигане на минимума заплащане, договорен в отрасъла, във всички структури в Здравеопазването (не само спешните), увеличение на ставката за нощен труд, на ставката на купоните за храна от 2 на 5 лв. Искания, които сами по себе си, не са големи.
Причината за протеста, прераснал в сегашната ефективна стачка в Добрич, конкретно е спор за заплатите. Той се води между работодателя и Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС). Този синдикат е различен от представените на национално ниво синдикати – регистриран е през 2019 г. от непримирими спрямо статуквото медицински специалисти. Сред целите на синдиката в настоящето е достигане на минималните нива на основните работни заплати за медицинските специалисти, договорени в отрасловия колективен трудов договор (ОКТД).
Във връзка с борбата на медиците за по-добри условия съществуват няколко на пръв поглед досадни термини като синдикат и колективен трудов договор. Думата “синдикат” у нас по-скоро носи конотация на досадно бюрократично явление, а не на реална възможност за промяна. И би имало шанс за обществена промяна, ако имаше поне минимален граждански или медиен интерес към значението на тези думи в контекста на здравеопазването. А не е чак толкова сложно и изисква само известна доза усилие (защото за ценните неща все пак е нужно усилие) да се разбере, че заплащането на медицинските сестри зависи от това дали конкретната болница-работодател приема т.нар. отраслов трудов договор, утвърден от синдикатите. И че увеличението на заложеното заплащане в този договор само по себе си, за което медиите периодично съобщават като за радостна вест, не гарантира практическо увеличение. Обществеността ни не е запозната, а и като че ли няма интерес да вникне в това какви битки се водят за увеличаване на заплащането на сестрите. И медиите не помагат това да се промени. Междувременно, на много места медицински сестри продължават да работят повече от 12 часа на ден, понякога карат дежурства в продължение на денонощие, дори 36-часови дежурства, както и работят на няколко места едновременно. Съсловието бързо се топи, като много от работещите в момента са в предпенсионна или следпенсионна възраст. Но борещи се срещу сегашната ситуация все пак има. По-долу следват техните истории, и е в наш интерес да научим повече за тях. Защото това са хората, които опитват да осигурят по-добра здравна система за всички нас.
Медицинската сестра, която води дела срещу болниците
Мая Илиева, медицинска сестра и известен сред съсловието активист, е ключов участник в протестните действия в Добрич, като представител на алтернативния синдикат СБМ. Освен образование за медицинска сестра, Илиева има втора специалност “Социални дейности за работа с деца”, както и над 15 други квалификации и преквалификации свързани с професията й. В продължение на 23 години, от общо 27-годишен стаж, е реанимационна сестра в Кардиохирургия. На следващото й работно място – в болница „Токуда“, работи 13 години. Оттам е уволнена дисциплинарно, след старта на протестите през 2019 г. на медицинските сестри срещу ниските възнаграждение и лоши условия за работа. Илиева спечелва делото на първа инстанция, като в момента то се гледа на втора. Срещу „Токуда“ през годините тя има заведени и спечелени още пет дела. Едното е за дискриминация срещу бившия вече директор на болницата д-р Явор Дренски, което, според решението на съда, е било заради “синдикалната й принадлежност”.
През 2019 г. регистрира със свои колеги Синдиката на българските медицински специалисти и е избрана за Председател на Управителния съвет. След уволнението си от “Токуда” същата година, започва работа в “Света София”, Белодробна болница, поделение Реанимация на гръдна хирургия, където я заварва Ковид пандемията.
“Поради липсата на чуваемост от страна на политиците и на здравното министерство, дори стигнахме до крайности и през 2020 г. се барикадирахме в Народното събрание”.
Илиева е сред първите доброволци за Ковид реанимация, но след като споделя пред медиите за липсата на предпазни средства и консумативи, оттам също я освобождават и известно време е регистрирана в Бюрото по труда, след което отново продължава да работи по специалността си. До момента води борба за достойно заплащане и добри условия на труд за съсловието, срещу начина на финансиране на болниците (онези от тях, които се водят “търговски дружества”. Една от тези битки се води в момента в Добрич.
Илиева смята, че положението в МБАЛ Добрич е критично поради огромната липса на медицински специалисти. Тя и други участници в протеста разказват, че едно от звената на болницата например е само с една медицинска сестра. И тя съвместява едновременно длъжностите старша сестра, операционна и редова сестра. “Трудно е да си представим как се прави график с една сестра”, коментира Илиева, добавяйки, че хора като тази медицинска сестра буквално живеят в болницата. Според нея, подобно е положението при по-голямата част от болниците в България. Това свръхнатоварване на работещите в отрасъла е и заради все по-намаляващия брой на медицинските сестри. Според съсловната организация БАПЗГ, която води официален регистър, в здравната ни система липсват над 35 000 медицински специалисти. Странно е, че никой нищо не предприема, за да подобри тези условия и да осигури адекватно заплащане, казва Илиева, отправяйки отправя и въпроса “Защо?”.
“Една медицинска сестра обслужва средно между тридесет и четиридесет пациенти, а по време на Ковид се стигаше до шестдесет. Нерядко една сестра обслужва две отделения, съчетават се и няколко длъжности за една заплата. Нощният труд е ниско заплатен между 0.25 ст. и лев на час. Всички работещи медицински специалисти са трета категория труд, което е абсурдно и несправедливо”, разказва Илиева за ситуацията на национално ниво. Относно събитията в Добрич, според нея съпротивата на работодателя е заради това, че ако увеличи основната заплата, ще трябва да плаща повече за клас прослужено време (голяма част от колегите са пенсионерки или в предпенсионна възраст).
“Другата причина е, че ще се увеличи ставката за извънредния труд, а в болницата се изработват между 40-240 часа на месец при разрешени в КТ 150 часа на година. Затова директорът предпочита да дава 2/3 от заплатата, като бонуси или ДМС (допълнително материално стимулиране), с което пък поставя колегите в зависимост от неговото благоволение при разпределението на средствата”.
“Още по време на преговорите, председателя на синдиката (СБМС) в болницата проведе предварително допитване до работещите и имахме 160 подписа на хора, готови да стачкуват в случай, че нивата на основните работни заплати не бъдат достигнати. Така, че в момента, в който ние не се разбрахме по отношение на заплатите, обявихме предупредителните протестни действия. Но тъй като по време на тези действия, директорът отказа да се срещне със стачния комитет, ние поискахме Арбитражна комисия, която да определи минималните дейности в болницата преди започване на ефективна стачка. Докато траеше 7-дневния срок преди ефективните действия, директорът започна да привиква и притиска хората готови да стачкуват ефективно. Побърза да подпише и КТД само с КТ Подкрепа, при положение че по КТ трябва да се подпише с всички синдикални организации на територията на болницата, за което сме сезирали съответните институции”.
Голяма част от работещите в лечебното заведение в крайна сметка не се включват в стачката, което според Илиева се дължи на “натиска от страна на директора”.
Основната заплата на медицинските сестри в цялата страна в много случаи е между 850-950 лв., напомня Илиева. И това е заплащане за професия, обучението за която е средно четири години. И всички тези тенденции са на фона на изтичане на медицински кадри в чужбина или преквалификация на медицински кадри в други, по-комерсиални професии.
“Ако някой някъде има проблем, да се приема като проблем на всички, да покажат не само виртуална, но и реална подкрепа е все още мираж. Не е невъзможно, но ще е трудно, а нямаме време. Професионалният егоизъм е над идеализма.
Според Илиева, местните медии са отразили протестните действия добре, но отразяване е липсвало именно на национално ниво. Това, според тъжната й констатация, “показва неглижиране на проблемите в здравеопазването”.
“През всичките тези години на протести сме сезирали всички институции в България – президента, премиера, омбудсмана, министерството на образованието, МТСП, Всички парламентарно представени групи, ИТ, съд, прокуратура. Вече имаме десетки спечелени дела срещу некоректни работодатели. За съжаление обаче законодателни промени няма и според мен скоро няма и да има, защото здравеопазването в България е най- печелившият бизнес. Много лекари и директори на държавни болници станаха милионери. Голяма част от хората, от които зависят тези промени, са собственици на болници, медицински центрове, или взимат хиляди левове заплата за участие в борд на директорите в някоя структура. А нас, останалите участници в системата, ни превърнаха в работници на „норма“, защото нашите заплати зависят от броя на преминалите пациенти по клинични пътеки или…колкото повече болни, толкова повече пари за заплати и разбира се печалба за търговското дружество (болницата)”.
Илиева смята, че ако спешно не бъдат въведени законодателни промени за промяна статута на лечебните заведения и за начина на финансирането им, ще се стигне до закриване на поне част от тях.
Какво се случва в Сливен
Надежда Маргенова от Сливен е друг представител на СБМС, който се бори за по-добри условия за съсловието. Тя е учредител на синдиката, както и член на управителния съвет. В момента е в неплатен отпуск, за да може да подпомага протестите. Синдикатът се бори да реализира исканията на сестрите от областната сливенска болница за постигане на основни заплати в размер, посочен в колективния трудов договор от 2022 г. Това, според Маргенова, въпреки, че преговорите са стигнали до заключителен етап в края на ноември, така и не се е случило.
Тя е сред ключовите участници в инициатива за сключване на колективния договор с ръководството на областната болница в Сливен, започнала април миналата година. От 15 години в болницата няма колективен договор, въпреки наличието на два национално представени синдиката.
Синдикатът се опитва да води преговори с местната областна болница за увеличение на заплатите на медицинските работници. За момента, успех по отношение на увеличение на заплащането не бе постигнат.
Маргенова и нейни колеги смятат, че в областната болница в Сливен медицинските сестри са с най-ниските основни заплати и доходи в сравнение с други болници в града. Поначало, за всички медицински сестри в съсловието, най-привлекателните места са детски ясли, градини, училища и ВМА. Повече, отколкото натоварените места в болниците в страната, където нерядко медицинските сестри карат например множество нощни смени подред, без почивка. Това води до задълбочаване на дефицита с кадри в града. Медицинските сестри често напускат болницата за малко по-висока заплата или с идеята да е с по-малък обем на работа и натоварване. Маргенова нарича тези тенденции един “отдавна започнал професионален туризъм”.
Според нея синдикализмът у нас е “национален труп”, защото национално представените синдикати не полагат усилия да защитават това, което представителите им са подписали на тристранното споразумение (сключено между държавата, национално представените работодателски организации и синдикати и медицински работници). Липсват опити за активиране на членовете на синдикатите за протест. Маргенова говори и за пропиления потенциал за последното средство на синдикалната борба – ефективната стачка.
“Хората не са запознати, че когато по телевизията обявяват, че КТД , в който e заложена 1500 лв. основна заплата за медицинска сестра, това е една хартия без императивен характер за изпълнение от страна на работодателите”.
„“Слаби синдикати означава слаба държава с работещи бедняци, защото основният въпрос е за размера на минималната работна заплата и пенсия, напомня тя.
“И точно в тази категория попадат медицинските сестри. Де факто, те са работещи бедняци, а не част от средната работна заплата за страната и част от т.н. средна класа. Тази абдикация на синдикатите от синдикална дейност, с която да притискат работодател и държава в политиката и решаването на проблемите на трудещите, независимо коя партия е на власт и кое икономическо лоби дърпа задкулисието, е обрекло синдикализма на провал. За това в Германия и Италия, за които имам преки наблюдения, когато един синдикат почука на вратата на работодателя за проверка, той се препотява пет пъти докато им отвори”.
Маргенова отправя и въпрос защо синдикатите не правят проверки във връзка със спазване на трудовото законодателство, въпреки че законът позволява на един синдикат да прави подобни внезапни проверки.
„Ние в частност при преговорите за КТД в Сливен, приложихме тактика, в която членовете ни проявиха пълна активност, и заложените в началото 15% увеличение на основните заплати стигнаха 20 % и тези допълнителни 5% са изцяло заслуга на наши членове.
Обвързване на увеличение на клиничните пътеки с увеличение на основната заплата е правилна стъпка, но с грешно изпълнение, защото точно частните болници, най- големия консуматор на публичен ресурс, обжалваха този анекс в съда и в момента се чака решението на Върховния административен съд“.
Маргенова е с мрачна прогноза за перспективата пред медицински сестри у нас, защото “тепърва предстоят сътресения в болничната система и то не от липсата на лекари, а на работоспособни медицински специалисти”. Тя вижда разединение в съсловието на медицинските сестри, но има и взаимна подкрепа. И по думите ѝ, “това чувство на солидарност и съпричастност тепърва трябва да се възпитава в едно толкова многопластово съсловие”.
“Като цяло съсловието е на изчезване. Реалната картина е следната: разполагаме с 20 хиляди медицински сестри, една трета от тях са в пенсионна вързраст, една трета са в предпенсионна възраст. Остават едни 7 хиляди които трябва да се разпределят в функционирането на 400 болници, отделно социални заведения, кабинети, детски ясли, градини, училища, центрове за спешна медицинска помощ, т.е. това е невъзможно, дори и при работа на втори трудов договор. Млади кадри няма, те са малко и са избрали професията основно за да могат да работят в чужбина, където са добре дошли”.
Автор: Невена Борисова
Източник: E-vestnik.bg
