“Загуба на свобода може би, защото за хора като мен, които са свикнали да имат цялата свобода в упражняване на бизнеса си, в управление на бизнеса си, политическата атмосфера не е нещо познато или благодатно“. Така пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ Владислав Симов, потенциален кандидат за депутат от гражданската квота на БСП, коментира евентуалното си участие в политиката като народен представител.
Той е бизнесмен със силно участие във всички протести от 2013 г. насам, за което стана дума по-напред в разговора му с водещата Лили Маринкова.
Владислав Симов разказа и цялата история за това как се е съгласил в крайна сметка личността му евентуално да попадне в листите на БСП за предстоящите парламентарни избори.
“Много интересно се случи. Аз съм едва на 36 години, но въпреки това съм канен няколко пъти да участвам в различни партийни листи за различен тип избори – европейски, парламентарни и т.н., и винаги ми се е струвало не моето място – политиката. Този път нещата се случиха много различно и много интересно за мен. Буквално впечатляващо. Един ден ми звънна телефонът, непознат номер, човек, който ми се представи като член на местната партийна организация на БСП в град Пирдоп. Не го познавам лично, но се стараеше любезно да ми обясни, че всъщност аз съм издигнат като личност от редактора на един местен вестник. Предложен съм по време на заседание на партийната организация, множество партийни организации от София област, които са присъствали там, са подкрепили това предложение за моето име. И той ми се обади официално да ме покани. Бях изненадан, честно да ви кажа, защото нито съм имал такива амбиции, нито познавам тези хора. Някой, ако познавам, е съвсем случайно, защото сме израснали в един район. И въпреки че ми беше приятно, че съм разпознаваем, че хората са казали добри думи за мен – отказах.
Интересни събития се случиха, след като отказах. Обадиха ми се, свързаха се с мен различни хора, ангажирани политически по-скоро на ниско и средно ниво, които казаха, че разчитат на мен, че са се отчаяли, че трябва да има хора, които не са партийно ангажирани, че трябва да има хора, които не идват от политическия живот, че трябва някой, който да поднови начина на говорене, някой, който да приложи разбираеми политики за хората“, започна с разкази си Владислав Симов.
Въпреки всички молби дотогава, той отново е бил скептичен към идеята, защото е смятал, че не му е времето. „Реших, че не ми е сега моментът, млад съм още, още имам какво да постигна в живота си и т.н., и тогава баща ми ми се обади по телефона. С него имаме силна връзка, той огледа мен и брат ми, и дойде да поговорим. Дойде, поговори с мен и ми зададе един много елементарен въпрос: дали аз някой ден ще се срамувам пред сина си така, както той пред неговите синове, че не се е борил повече за по-добър живот, в който те да растат. Това беше поводът да се замисля (б.р. и на практика да размисли).
Владислав Симов говори и за посещаването на гражданските протести от негова страна:
“Като повечето нормални хора, които са израснали с някакви идеалистични разбирания за живота, и аз ги посещавах. Сигурно съм бил на повече от 3/4 от протестите в България от времето, в което се протестираше срещу председателя на ДАНС (б.р 2013 г.) досега – моментите, в които протестираме срещу главен прокурор, срещу различни правителства“, каза той и добави, че е бил на протестите през изминалото лято със 7-годишния си син.
“Не мога да говоря професионално политически, защото не съм от този свят, но аз съм потребител на политическите решения. Както и вие, както и много хора около нас. Ние всъщност виждаме не много добър живот, страдаме“, добави Владислав Симов за себе си.
Той отговори и на въпрос за напрегната ситуация в самата партия БСП.
“Много ми се иска да не попадам в среда, в която да трябва да хабя енергията си в някакви безсмислени вътрешнопартийни единоборства и противопоставяния. Много ми се иска да мога да участвам активно в националната политика и там да приложа това, което знам и мога, цялата ми енергия да отиде там. И грешките си да направя в тази посока, там да израсна, а не в борбите вътре в партията. Но да ви кажа честно, не тръгвам с някакви очаквания. Още повече, че аз не съм утвърден все още като част от листите на БСП. Нищо чудно да не ме приемат“, уточни младият предприемач.
Какво трябва да пренебрегнат лидерите на партии, за да се получи качествено управление, попита Лили Маринкова своя гост, а той ѝ отговори така:
„Предполагам, че трябва да пренебрегнат егото си и до голяма степен това желание за власт на всяка цена. Като погледнете политическата конюктура, разпределението на партиите, Явор Божанков говореше за класически сблъсък отново между БСП и ГЕРБ и това ми напомни за това, че ние години наред гледаме сблъсъка между ЦСКА и Левски, докато общо взето футболът не умря и не спряхме да ги гледаме и тях. Много е жалко, че тези партии, които са с по-малък електорат, но които общо взето в редиците им намират място новите хора, технократите, които наистина могат да доведат до нещо положително и да променят конюктурата, всъщност те не намират начин да са по-активни в политиката и да провокират нов тип говорене, нов тип на работа“, коментира Владислав Симов.
“Истината е, че в последните може би 4 години в политиката се виждат нови лица. Такива хора, които говорят последователно, които наистина говорят за политики, които не чакат на гюме някой да каже някаква глупост и да излязат, за да го оплюят. Много е лесно, когато водиш един диалог, да си този, който оспорва. Много е лесно, защото ти чакаш този, който лансира идеята, да направи грешка. Много трудно обаче е да прокараш идея, много трудно е да убедиш аудиторията около теб, много е трудно да разпалиш хората около теб и да им кажеш: „Това, за което аз ви говоря, има смисъл. Трябва да го направим““, допълни евентуалният бъдещ депутат.
“Факт е, че хората се увличат много лесно. Факт е, че обществото тръгва по този, който говори най-шумно, а не най-умно. Може би хората трябва да станат много по-критични към това, което чуват. Едва тогава ще можем да живеем по-добре“, отговори той на въпрос за специфичното влияние на социалните мрежи, когато говорим за политика.
“Искрено се надявам хората да станат по-критични към това, което чуват. Не по начина, по който то звучи, не по това, че някой говори с патос. Говорят се безумни глупости. Обидно е за масата и обществото да се лансират по този начин нещата. Обидно е да не се говори за истинските проблеми, а се разнасяме като панаирджийски мечки наляво-надясно. Говоренето от джипката е модерното раздаване на кебапчета“, добави още той.
“Сигурно всичко, което съм научил, идва от бизнеса. Така се случи в живота ми, че много рано се наложи да работя, и то да работя самостоятелно, да развивам собствени идеи. Много повече съм грешал, отколкото съм успявал. Много пъти се провалях, и то много шумно. Общо взето мога да кажа, че в бизнеса съм допуснал толкова много грешки, че те вече ми останаха само верните отговори. Тези грешки са ми дали знания и опит“, сподели Симов.
Той разкри пред водещата, че среща подкрепа от свои близки, които знаят за случващото се около него.
“Няма никакво значение – дали аз ще участвам в тези избори или не, кой ще участва в листите и кой ще се появи и ще управлява. В крайна сметка и вие знаете – всичко идва от обществото. От поведението на обществото, от начина, по който обществото консумира решенията в политиката, от начина, по който обществото консумира това, което му се представя като качество на живот. Замислих се какъв е таванът на качеството на живот в България. И много хора трябва да се замислят за това. Има ли някакво значение колко пари изкарваме и колко сме успешни в нашите начинания, когато качеството на живот, което можем да постигаме, е толкова ниско, че в един момент няма никакво значение какви са ти доходите? Ако продължа да работя успешно, какво ще направя? Ще си купя по-хубава кола? Сигурно ще си купя. Ще си построя по-голяма къща? И това сигурно ще направя. Ще ходя на по-хубави екскурзии? Вероятно. А какво ще предложа на детето ми? То продължава да ходи по същите тези шахти, да стъпва по тях, да ходи в същата тази образователна система, да живее в същото това общество, да диша същия този въздух. Какво мога да му дам?“, запита с основание Владислав Симов в края на участието си във ФАКТИ.
Целия разговор можете да изгледате във видеото:
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fwww.fakti.bg%2Fvideos%2F883198355848996%2F&show_text=false&width=560″ width=“560″ height=“314″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“ allowFullScreen=“true“></iframe>
