Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда …
Паранормалното и науката обикновено са в противоположните краища на вектора. Науката обикновено обяснява анормалните явления със законите на физиката или изобщо не ги “забелязва”.
Но, понякога уважавани учени се намесват в паранормалната област. През ХХ век, брилянтен физик вярва, че хората могат несъзнателно да упражняват психическо влияние върху външния свят. Нещо повече, това явление се проявява при него самия.
Австрийският физик, Нобелов лауреат, професор по теоретична физика в Швейцарския федерален технологичен институт и пионер в квантовата механика – Волфганг Ернст Паули, е смятан за един от най-блестящите физици, живели някога.
Той е първият, който предполага съществуването на неутриното през 1930 г. През 1945 г. получава Нобелова награда за физика и изключително приветствие от Алберт Айнщайн, а през 1958 г. взима Медала „Макс Планк“. Той допринася за развитието на много области на теоретичната физика и квантовата теория.
Паули е много уважаван сред своите колеги, притежаващ безупречен научен ум. Също така, има някои доста странни идеи, една от които по-късно е наречена Ефектът на Паули.
Всичко започва, когато хората, включително самият Паули, забелязват, че когато той е в лабораторията си, се случват необичайно много странни произшествия и неизправности в оборудването.
Почти винаги, когато Паули влизал в лабораторията, всичко се разваляло. Електрическите системи се повреждали, стъклата се напуквали, бунзеновите горелки не се запалвали, оборудването спирало да работи или се появявали смущения, избухвали пожари.
Колегите му на шега нарекли това Ефект на Паули, като един от тях казал, че „работещо устройство и Волфганг Паули не могат да бъдат в една и съща стая“. В началото било много забавно, но тъй като този ефект продължавал, всичко започнало да изглежда неслучайно и не толкова смешно.
Ефектът действал дори през стените на стаите или на разстояние. Случил се инцидент, който бързо се превърнал в популярен анекдот. Веднъж, когато Паули преминавал покрай гарата в Гьотинген, няколко уреда от лабораторното оборудване в близкия университет избухнали без видима причина.
Друга история е, когато Паули бил на посещение в Принстънския институт за напреднали изследвания, масивният ускорител на частици от циклотрон във Физическия факултет на Университета в Принстън необяснимо се запалил и горял повече от 6 часа, преди да бъде изгасен.
Тъй като подобни странни инциденти зачестяват, приятелите на Паули престават да се шегуват с това и започват да вярват, че нещо наистина странно се случва в присъствието на физика и, че може би има дори “нещо свръхестествено” …
Четете още: Историята на Тина Реш – измама или истински полтъргайст …
Говорело се, че експерименталният физик Ото Щерн дори забранил на Паули да посещава лабораторията му от страх, че ще счупи нещо или ще съсипе експериментите му.
Интересно е, как тези сериозни учени на високо ниво са започнали да мислят за Ефекта на Паули като за мистично суеверие, вярвайки, че няма рационално обяснение.
Научният фотограф Дейвид Фати казва:
“Дълго време се опитвах да разбера как някои от най-ярките умове на своето време биха могли да се поддадат на идеи, които изглеждат чисто суеверие. Но сега мисля, че това да работят в област, толкова абстрактна и далеч от общата интуиция като квантовата физика, вероятно първоначално трябва да са предразположени да мислят нестандартно и трябва да са креативни хора, отворени за най-странните идеи.”
Скоро, самият Паули започва сериозно да мисли, че зад всичко това стои някакъв друг необясним физически феномен. За него, това не е голям скок встрани, тъй като понякога се интересува от парапсихология и подкрепя идеите на Юнг за съществуването на явлението синхронност.
Юнг го описва като „обстоятелства, които изглежда са свързани по същество, но им липсва причинно-следствена връзка“, както и скритото значение на сънищата.
Паули започва да мисли за начин да обясни всичко това. Той предполага, че определени хора имат способността по някакъв начин да влияят на близкото техническо оборудване със сили, които все още не са разбрани от науката.
Той е толкова убеден, че това е истинска научна загадка, че го обсъжда подробно със самия Юнг. Една от идеите му е, че това се дължи на един вид психокинеза, при която умствената енергия се проектира върху физическата среда.
Интересното е, че размислите на Паули върху това са някои от по-ранните идеи, изложени за психокинезата в епоха, когато тя дори няма официално съгласувано име.
Уви, физикът така и не успява да докаже нищо от това, макар, че прекарва много време в размисли и писане на различни разсъждения за психокинезата.
Той често се оплаква, че е невъзможно да се докаже нищо за тези явления в строгите лабораторни условия, и че в крайна сметка то се основава предимно на случайни доказателства и вероятно е обречено завинаги да бъде неразбрано.
