Паранормалното преживяване на Чарлз Линдберг в епичния му полет …
По време на полета си през Атлантическия океан, Чарлз Линдберг (Charles Lindbergh) вижда странни прозрачни същества, които разговарят с него и му дават различни важни съвети (HiddenTruth.site).
Самият той ги смята за духове на мъртви, но те биха могли и да са ангели …
В родината си, американският пилот Чарлз Линдберг е същата култова личност, както Гагарин в СССР. Той е първият човек, който прелита сам над Атлантическия океан.
Свързан е и с ужасния инцидент с отвличането и убийството на малкия му син Чарлз Линдберг-младши, който все още озадачава историците. И, който ще опишем в друга публикация.
По-долу ще разгледаме инцидента, случил се с Линдберг през 1927 г., по време полет от Ню Йорк до Париж. В продължение на 26 години Линдберг пази инцидента в тайна.
Оказва се, че по време на полета той е видял мистериозни същества, които според описанието приличат на ангели. И може би, точно тези създания са му помогнали в начинанието. Линдберг никога не нарича тези същества „ангели“, а ги описва като “лица от пара“.
В първата си книга „Ние: Пилот и самолетът“, публикувана след прословутия полет, Линдберг не споменава нито дума за тези същества. Но, в следващата си книга – „Духът на Сейнт Луис“, публикувана през 1953 г., той решава да разкаже за тях.
Последната книга на Линдберг – „Автобиография на ценностите“, публикувана посмъртно през 1977 г., също споменава този епизод от живота му.
Историческият полет продължава 33,5 часа и според Линдберг, той не можел да заспи през цялото време. Трябвало да остане бдителен и внимателен. В онези години не са съществували автопилотите и сънят означавал сигурна смърт.
Когато Линдберг прелита над Атлантическия океан, силната умора и стрес толкова повлияли на възприемането на реалността, че той забелязва нещо необичайно.
Това се случва в 9-ия час на полета. Той се чувствал откъснат от света и близо до смъртта. Оказва потопен в променено състояние на съзнанието, нещо между будност и сън.
Разбира, че фюзелажът зад него е изпълнен с призрачни човешки силуети, но почти прозрачни и безтегловни. Те не се появили внезапно, а сякаш винаги са били там. Линдберг не изпитал изненада или страх, когато ги видял.
Той споделя:
“Без да обръщам глава, ги видях толкова ясно, колкото в обичайното ми зрително поле. Зрението ми вече беше безгранично – черепът ми беше като едно голямо око, което виждаше всичко едновременно.
Тези фантоми говореха с човешки гласове. Те са приятелски изпаряващи се същества, лишени от материя, способни да изчезнат или да се появят на воля, преминавайки през стените на фюзелажа. Сякаш за тях няма стени.
За един момент беше претъпкано зад мен, но после останаха само няколко от тях. Първо единият, а след това другият се притисна към рамото ми, за да говорят, игнорирайки шума от двигателя и след това се оттегляха към групата отзад.
Понякога, гласовете им се появяваха направо във въздуха, ясни, но далечни, изминаващи разстояние, надхвърлящо мащаба на човешките мили.
Познати гласове, разговори и съвети по време на полета, обсъждане на проблеми с навигацията, успокояване, предаване на важни съобщения към мен, недостижими в ежедневието.”
Четете още: Тайният паранормален живот на канадския премиер Уилям Кинг
Способността да изчезват и да се появяват, приятелско поведение и полезни съвети – това са черти, характерни както за ангелски прояви, така и за срещи със същества от духовния свят.
Обаче, по някаква причина Линдберг ги свързва с душите на мъртвите и често се чуди дали е преминал границата между живота и смъртта, и дали вече е в земята на мъртвите.
Докато променящото му състояние продължава, Линдберг се чувства в безтегловност и независим от физическите закони.
Линдберг разказва:
“Аз съм почти едно с тези парообразни форми зад себе си, по-малко осезаеми от въздуха, универсални, като етер. Аз съм привързан към живота, а те не са, но във всеки един момент някаква тънка ивица може да се скъса и няма да има разлика между нас.
Духовете нямат твърди тела, но те остават човешки по очертания. Излъчвания на опита от векове, обитатели на Вселена, затворена за смъртни хора. Аз съм на границата на живота и по-голямото Царство отвъд, сякаш попаднах в гравитационно поле между две планети.
Има сили, действащи върху мен, които не мога да контролирам. Сили, които не могат да бъдат измерени по някакъв начин. Несравнимо по-силни, отколкото някога съм познавал.”
Това преживяване променя възгледа на Линдберг за живота след смъртта.
