Бъг в Матрицата: хора, които се държат като персонажи NPC …
Ако всички ние живеем в програмируема симулация на света, тоест в свят, подобен на Матрица, тогава сред нас е пълно с така наречените NPC (Non-player character). (HiddenTruth.site)
Това може да са вашите съседи, роднини или дори партньор.
Терминът NPC е добре известен на всички фенове на ролевите компютърни игри. Той обозначава герой, който е програмиран да изпълнява само ясно дефинирани действия: застава на портата и поставя задачи на играча, разхожда се из селото с един и същи диалог и т.н.
Според поддръжниците на теорията, че всички ние живеем в Матрица, тоест в симулация на света, NPC могат да бъдат намерени сред хората. Всъщност, те се държат така, сякаш са играчи в компютърна игра.
По-долу Ви представяме четири истории, за които Вие сами преценете – NPC или не …
На бензиностанция
Онзи ден със сина ми спряхме на бензиностанция, за да заредя бензин. Когато се канех да сляза от колата, вниманието ми беше привлечено от жена, която се връщаше от магазина обратно до колата си на бензиновите гишета.
Обикновено не гледам хората, но нея започнах да я наблюдавам.
Тя беше дебела бяла жена, но пропорционално сложена. Облечена в бяла тениска с надпис. Панталони за йога. Имаше кафява коса с цвят на свежа дървесна кора.
Тръгна право по диагонал от магазина до колата си, която беше вдясно от мен. Кичур от дългата й коса се развя, падна на очите й и частично се залепи за устата. В дясната си ръка държеше чаша кафе.
Излязох от колата, за да започна да зареждам, и когато приключих, отведох сина си от платформата обратно до колата. Когато се качих в колата, отново видях тази жена. Беше като първия път.
Тя беше на същото място, където беше и преди, когато я забелязах за първи път. Беше облечена точно по същия начин и направи същото: вървеше точно по диагонал от магазина до колата си на бензиностанцията.
Помислих си, че е забравила нещо в магазина и се е върнала, но колкото повече я гледах, толкова повече ми се струваше, че това е същото нещо, което видях първия път. Същата много права линия от магазина до нейната кола.
Едни и същи движения по стъпалата на магазина, същите стъпки. Същият кичур коса, издухан от вятъра покрива очите й и се полепва по устата й. Кафе в дясната ръка.
Тогава се намеси синът ми. Той е на 11 години и е аутист.
Той ме попита:
„Не го ли е правила преди?“
Ако той го е забелязал, това беше нещо наистина необичайно.
Вижте, знам, че звучи глупаво, но съм почти сигурен, че станах свидетел на срив в Матрицата и симулация с този NPC.
По велосипедната пътека
Днес карах колело и подминах две жени, които вървяха в моята посока. Чух една от тях да казва:
„Значи той просто напусна работата си и сега се снима …“
Не чух края на изречението, защото ги задминах и продължих напред.
Карах по пътеката около четвърт миля и подминах друга двойка жени, насочени в другата посока. Докато минавах покрай тях, чух едната от тях да казва:
„Значи той просто напусна работата си и сега се снима …“
Подминах ги, но бях страшно изненадан. И двете го казаха с еднаква точност. Мислех, че това е смешно съвпадение, но ми напомни за това, когато NPC повтарят един и същи диалог във видеоигрите.
По телефона
Това, че този случай попада под поведението на NPC в симулацията, ме притеснява силно.
Случи се снощи. Моята приятелка обикновено ми се обажда поне два пъти на ден, сутрин и вечер. Снощи реших да й се обадя първи. И ето как протече нашият разговор:
Тя: – Ало?
Аз: – Здравей, скъпа, как си?
Тя: – Току-що се върнахте от църквата?
Аз: – Не, върнах се много по-рано.
Тя: – Скъпи, помолих те да ми се обадиш, когато се върнеш от църквата.
Аз: – Да, знам. Съжалявам за това.
Тя: – Мога ли да ти се обадя след 30 минути? Една приятелка ме търси.
Аз: – Без съмнение, скъпа.
И така, изчаквам тя да говори с приятелката си, а след това ми се обажда и веднага започва да казва една фраза след друга, без да спира. И тези фрази са точно такива, каквито са били в първия диалог.
“Здравей. Току-що се върна от църквата? Мога ли да ти се обадя след 30 минути? Един приятелка ме търси.“
И след това отново: “Здрасти. Току-що се върна от църквата?“
Всичко това се повтори със същата интонация като първия път и тя направи тези повторения три пъти. Същите фрази по телефона.
Бях малко уплашен. Имах чувството, че в системата имаше някакъв „провал“ и симулацията не беше готова за такъв диалог.
Четете още: Странни случаи, които могат да се обяснят с бъг в Матрицата
В ступор
Срещнах момиче в университета и решихме да живеем заедно. Планът беше, че който получи първо работа, ще плаща наема. Намерих работа и се преместихме заедно в малка къща.
Няколко месеца по-късно приятелката ми все още имаше проблеми с намирането на работа. Един ден се почувствах зле на работа и помолих да си тръгна. Прибрах се много рано, преди вечеря. Влязох в къщата и видях приятелката си да седи на дивана в хола.
Тя просто седеше и гледаше пред себе си. Телевизорът не беше включен, нямаше радио, нямаше телефон или книга в ръцете си. Тя просто седеше изправена, без да се движи, с поглед напред. Не реагира на факта, че стоях на прага.
Стоях там и я гледах известно време, от любопитство. Тя не направи нищо, само гледаше право напред. Най-близкото, с което мога да го опиша, е като в старите компютърни игри, където сте влезли в стая, а NPC персонажът все още не ви е забелязал и все още стои на едно място в очакване да влезете и да го “активирате”.
Помислих, че всичко е странно, но тъй като вчера имахме малка кавга, реших, че тя ме мрази и затова просто отидох в стаята си и си легнах.
Около 16 ч. станах от леглото, слязох в хола, а тя все още седеше и гледаше право напред. Притесних се и се опитах да привлека вниманието й, но тя не реагира нито на думите ми, нито на вика, нито, когато я разтърсих за рамото.
Тогава се уплаших наистина и се обадих на баща ми. Той е зъболекар, но все пак лекар, и му разказах ситуацията. Обеща, че ще дойде скоро, и че засега трябва да наглеждам момичето.
Около 16.30 часа приятелката ми изведнъж стана от дивана, отиде в кухнята и започна да извършва обичайните си дейности, да мие чинии, да пие чай и т.н.
Сякаш не забелязваше присъствието ми. Едва, когато се приближих до нея и я попитах дали всичко е наред, тя ме видя и каза, че всичко е наред. Сякаш нищо не се е случило.
Попитах я с какво се е занимавала през деня. Тя започна дълго обяснение как първо е тръгнала да търси работа, после къде е отишла, после при мениджърите, с които е говорила този ден. Слушах всичко това и бях шокиран.
Когато й казах какво всъщност се е случило, тя ме погледна като луда, настоявайки, че е напуснала дома ни в търсене на работа и се е върнала едва наскоро. Казах й, че не я осъждам и е нормално, че не си търси работа, но се притеснявах и бях сигурен, че тя определено седеше на дивана цял ден.
Тогава баща ми дойде и предположи, че може да е епилепсия. По-късно тя се подложи на скенер в болницата и не се откри нищо подобно. Няма тумори, няма други аномалии.
След тази случка отношенията ни станаха много напрегнати. Тя не вярваше в това, което й казах. И през следващите шест месеца редовно го „проверявах“, излизайки по различно време от работа или казвайки, че ще работя през уикенда, и изведнъж се прибирах.
По време на тези мои проверки много често я заварвах в същото състояние на „ступор“. Тя стоеше или седеше, и отново не правеше нищо, но когато по-късно я попитах за това, което е направила през деня, тя отново имаше тези дълги обяснения.
Това се случваше толкова често, че имах чувството, че приятелката ми наистина е програмируем персонаж в симулацията. Тя се „включва“ само когато до нея има хора, а когато те не са там, тя преминава в неактивно състояние.
Снимах я по време на нейното „затъмнение“ и след това й показах тези видеоклипове. Но, ефектът беше, че тя ми се ядоса ужасно.
Във всичко това имаше още една странност. Някои от нейните истории, че е отишла някъде и е общувала с някого, се оказаха потвърдени от други хора.
Например, нейният брат или нейна приятелка. Те потвърдиха, че тя е ходила при тях и е разговаряла с тях в ден, в който я бях видял да стои неподвижна вкъщи.
Може би и тези хора са програмирани да вярват, че тя е отишла при тях?
В крайна сметка се разделих с това момиче, въпреки, че останахме приятели.
