Мистерията на неудобния артефакт Енигмалит на Уилямс …
През 1998 г., американецът Джон Уилямс открива необичаен гранитен камък, в който е вградено или разтопено мъничко парче, подобно на съвременен електрически щепсел .
Какво е, кой и кога е създал това странно нещо, все още не е известно …
Така нареченият Енигмалит (Enigmalite) или Енигмалитът на Уилямс е един от най-любопитните артефакти, които са класифицирани като „неудобни или без значение“, защото от логическа гледна точка тяхното съществуване е необяснимо.
Най-известните подобни артефакти са Багдадската батерия и Механизмът Антикитера. Писали сме и за двата артефакта, като статиите може да прочетете ТУК и ТУК.
Но, дори и в продължение на много години на проучване, не е възможно да се идентифицират и характеризират в даден исторически период. Какво може да се каже за по-малко известните и по-малко проучени обекти …?
През 1998 г., електроинженерът Джон Уилямс се скита из пустините, някъде в Северна Америка. Точното местоположение е неизвестно, но той сочи, че е много далеч от каквито и да било населени места, както и индустриални обекти, летища или военни бази.
Уилям обичал да се разхожда сам на места, където други хора не ходели. Така че, самият той бил много изненадан, когато изведнъж попаднал на камъче, наполовина стърчащо от земята. Той веднага забелязал „малкото нещо“, подобно на троен електрически щепсел, което било вградено или разтопено в камъка.
Но, как точно е бил вграден този съединител в камъка? Уилямс дълго гледал странния камък и не можел да разбере защо е направено и за какво може да се използва.
Четете още: Странен средновековен стенопис с НЛО над църква
Когато разказал на другите за находката, бил изправен пред скептицизъм и обвинения във фалшификация. Колкото повече изучавал този обект, толкова по-убеден бил, че това е много древен артефакт, и че електрическият съединител в него не е от нашето време, а е създаден „преди хиляди години“.
Размерите на този “щепсел” върху камъка са миниатюрни. Диаметърът му е само 8 мм, а дължината на всеки щифт на “съединителя” е само 3 мм. Разстоянието между щифтовете е 2,5 мм, а ширината на всеки щифт е 1 мм.
Тоест, за каквото и да е служил, създателят му е бил много сръчен майстор. Имал също слабо магнитно поле.
Статиите на Уилямс със снимки на „неговия камък“, наречен Енигмалит, са публикувани в списанията UFO Magazine и Fortean Times. Когато някои учени изследвали камъка, те казали, че той е твърд гранит и датира от 100 хиляди години.
И е можел да се образува около този „съединител“, което означава, че странният „електрически съединител“ може да е бил дори по-стар.
Уилямс получава предложения да даде артефакта за по-внимателно проучване, но целостта му ще бъде разрушена. Уилямс категорично се противопоставя на това. Той позволява да се използват само рентгенови лъчи, да се изследва от какво може да бъде направен без да се нарушава структурата на артефакта.
И всички изследвания трябвало да се проведат в негово присъствие.
Изследванията не успяват да идентифицират материала, от който се състои „вилицата“. Разкрива се само, че това не е дърво, метал, пластмаса, каучук или полимер. Не са открити следи от лепило или заваряване.
Няколко пъти Уилямс е обвиняван в измама. Включително, защото все още категорично отказва да посочи къде точно е намерил този артефакт.
