Към Част 1 – ТУК. Изследователят Лорън Макинтайър и племето на телепатите …
Въпреки това, през следващите 2 месеца, фотографът се убеждавал, че те не са миролюбиви индианци, а по-скоро агресивно племе, чиито декорации са направени от човешки кости, а купите им са направени от човешки черепи. Постоянно носели със себе си лъкове с остри стрели и слагали червена боя по лицата си, което изостряло страха (HiddenTruth.site).
Много скоро, Макинтайър забелязал, че членовете на племето общуват много малко помежду си. От време на време, тези хора се събирали заедно, пакетирали оскъдните си вещи и се премествали на ново място. Действали много синхронно, сякаш всичко било обсъдено предварително.
Тази мистерия заинтересувала Макинтайър. Когато най-накрая я разкрил, той бил шокиран, защото тук срещнал нещо, което не бил виждал никъде другаде.
Един ден Макинтайър се приближил до един възрастен мъж, покрит с много брадавици и той започнал да му казва нещо. Макинтайър не знаел нищо от езика на племето, но изведнъж разбрал всичко, което му казвал. Макинтайър осъзнал, че когато говорел, възрастният мъж изобщо не отварял устата си. Всички думи се появявали в главата на американеца!
Това било нещо като телепатия. Макинтайър дал на този феномен името Проникващи лъчи. Тогава същият възрастен човек, на когото Макинтайър дал името Barnacle, казал, че племето винаги е съществувало като един кошер, и че всички членове на племето били психически свързани помежду си. В същото време, старейшините на племето са най-силните в такава умствена комуникация.
Макинтайър разбрал, че хората от племето не разбирали думата “аз”, защото за тях нямала смисъл. Той също осъзнал, че когато Майоруна изведнъж започвали да събират нещата си и да се преместват на ново място, това означавало, че всички те са получили ментален сигнал от старейшините. Индианците от другите племена често атакували земите на Майоруна и затова се криели от тях. И доколкото е възможно, се опитвали да убият нашествениците.
Друго необичайно откритие било тяхната дефиниция за “време”. То можело да бъде за тях едновременно движещо се и статично. Например, когато човек отивал някъде или правил нещо, а след това се оттеглял. Те не скърбели, че имат кратък живот и не разбирали защо е необходимо да помним миналото.
По-късно, Макинтайър бил допуснат до мистичния ритуал, който се провеждал за телепатия. Била му дадена да изпие отвара от специални билки. След това започнал да чува „бял шум“ в главата си, с който човек можел да се досети за мислите на различни членове на племето.
Четете още: Тсантса – ужасяващата традиция на племето Хиваро за отмъщение
Но, дори и с такова невероятно преживяване, Макинтайр разбрал, че не може да живее постоянно с Майоруна. Той винаги бил държан под надзор и все още бил смятан за затворник. Макинтайр успял да избяга случайно, като скочил в реката по време на дъждовния сезон. Преплувал, държейки се за парче от дърво. Скоро бил забелязан от пилот на хеликоптер, който прелитал над горите.
След като се завърнал у дома, Макинтайър мълчал за случилото се с него. Той разбрал, че много малко хора ще му повярват. Тази невероятна история щяла да умре заедно с него през 2003 г., ако не бил американецът от румънски произход П. Попеску (Petru Popescu).
През 1987 г., Попеску случайно срещнал Макинтайър на друго пътуване по Амазонка. Мъжете станали близки приятели и един ден Макинтайър му разказал историята си за телепатите от Майоруна.
Когато учуденият Попеску го попитал защо е мълчал толкова дълго, Макинтайър отвърнал, че на първо място няма да му повярват, а на второ място – биха могли да спрат да работят с него, тъй като това ще се отрази на репутацията му на уважаван фотожурналист и писател.
Това е добър пример за това, защо хората в нашето общество, които са преживели аномални явления, в повечето случаи или мълчат за случилото се, или разказват, оставайки анонимни очевидци.
Попеску все пак успява да убеди Макинтайър да разкаже на света за телепатите. През 1991 г., е публикувана сензационната книга The Encounter: Amazon Beaming. Тя била много критикувана, но Макинтайър не го интересувало. Той бил вече много възрастен и починал 10 години по-късно.
През двадесет и първи век, индианците от племето Майоруна вече не приличат на примитивни диваци. Имат достъп до дрехи, вещи и други стоки. Малцина от тях са напуснали и въпреки, че се опитват да запазят начина на живот на своите предци, а правителството обявява района им за резерват, младите хора от Майоруна все повече се интересуват от градовете, а не от джунглата.
