Към Част 1 – ТУК. Изчезването на хора и тяхното мистериозно завръщане …
Хиляди хора изчезват всеки ден по света по различни причини. Понякога е свързано с престъпление, но понякога причините са по-загадъчни и мистериозни (HiddenTruth.site).
Много от тези хора никога не се намират. Те изчезват без следа. Но, някои се появяват след дни, седмици или дори десетилетия.
Освен това, дори когато се появят, не всеки път успяват да разберат къде се намират и какво наистина им се е случило.
Линда Артиг и Хората-сенки
На 22 септември 2012 г., в Озарк, Арканзас (Ozark, Arkansas), брат и сестра – Анди Хъф и Линда Артига, тръгнали на разходка в гората. И двамата били вече на възраст. Линда е на 53 години, така че не отишли надалеч.
Но само Анди се върнал и на въпроса къде е Линда, той отговорил, че след разходката е отишла при роднини. По-късно се оказва обаче, че Линда не е при близките си.
Когато започнали да разпитват Анди какво наистина се е случило със сестра му, той се колебаел и изглеждало сякаш има нещо, но се страхувал да го каже. По това време, полицията намерила Линда дълбоко в гората. Тя била в шок и не знаела как е стигнала до там.
Анди никога не казал нищо, но когато Линда излязла от шока, тя започнала да разказва как Анди се ранил по някакъв начин и тя отишла да търси помощ.
Когато минавала през гората, срещнала необичайни Хора-сенки, като човешки тъмни силуети. Тя се опитала да говори с тях, но никой не й отговорил. След това й се сторило, че тези Хора-сенки я наблюдавали иззад дърветата.
Следващото нещо, което си спомнила било, как отрядите за издирване викали името й и дошли при нея. Подробностите на тази история остават неясни.
Изчезнал за 23 години
Сутринта на 21 януари 1987 г., Габриел Наджи, баща на две деца от Сидни, Австралия, се обадил на жена си от работата си и й казал, че ще се прибере по-рано днес. Той обаче изобщо не се прибрал, изчезнал безследно. Полицията сметнала, че е убит от престъпници, или че се самоубил на уединено място.
През 2010 г., частният детектив Джорджия Робинсън случайно се натъкнала на мъж, който приличал на Габриел Наджи и се обадила в полицията. Когато почукали на вратата на посочения мъж, той наистина се оказал липсващия Наджи. Пръстовите му отпечатъци напълно съвпадали. Този Габриел Наджи обаче изобщо не знаел, че има семейство, съпруга и деца.
Малко по-късно, в него започнали да се появяват “парчета” спомени и той си спомнил, че се е обаждал на някой, след това главата го заболяла и той се събудил с кървене от носа. Имал карта в джоба си с негово име, но не си спомнял къде живее и къде работи. Отначало се скитал, спял по улиците, после работил в различни ферми и бил наеман на риболовни кораби.
В крайна сметка, Габриел Наджи се събира отново със семейството си, но все още се спомня много малко от случилото се.
Четете още: Мистериозното безследно изчезване на Орион Уилямсън
Приключенията на британския авантюрист
Случаят с Филип Сесареджо (Philip Anthony Sessarego) не е най-загадъчният, но определено е необичаен. Той бил обикновен британски войник, който искал да се присъедини към редиците на елитната специална въздушна служба.
Когато му било отказано, той станал обсебен от темата. Започнал да се облича като елитните войници, ходил по същите кръчми, където ходили и те. Това разказва дъщеря му. Когато, през 1991 г., бил изпратен в Хърватия, изведнъж изчезнал. Помислили, че е бил убит. Имало версия за експлозия на бомба в колата му.
През 2000 г., една книга, наречена “Джихад! Тайната война в Афганистан”, се появява в списъка на бестселърите на The New York Times. Неин автор е Том Керю (Tom Carew), който, по негови думи, е работил в SAS повече от двадесет години. Лично бил обучавал афганистански муджахидини за борба срещу съветските войници през 70-те и 80-те години на миналия век.
Керю станал невероятно популярен. Той дори дал интервю на пресата за терористичното нападение от 11 септември 2001 г. Въпреки това, колкото повече се появявал публично, толкова повече въпроси възниквали около неговата личност. И накрая се стигнало дотам, че други ветерани от SAS обвинили Керю в измами и лъжи.
Малко по-късно, журналисти от ВВС провели разследване за самоличността на Керю и разбрали, че той не е друг, а Филип Сесареджо. Този, който мечтаел да служи в SAS през 80-те години и който не бил приет там.
След това, Сесареджо отново изчезнал, но бил намерен в Белгия, вече под името Филип Стивънсън. През 2009 г., той е намерен мъртъв в нает гараж. Всичко изглеждало така, сякаш случайно е бил отровен от въглероден окис.
Случаят с Бренда Хейст
Бренда Хейст живеела със съпруга си и двете им деца в Литиц (Lititz), Пенсилвания. През 2002 г., тя се развежда със съпруга си, оставяйки му децата, след което изчезва. По искане на бившия й съпруг, полицията издирва Бренда, но не намира нищо и тя е обявена за мъртва.
През 2013 г., жена се появила в полицейско управление във Флорида и започнала да уверява, че името й е Бренда Хейст, и че тя е живяла в Пенсилвания преди 11 години. Веднъж, тя седяла в парка, където плачела от стреса след развод и други проблеми, когато трима непознати се приближили до нея.
Попитали я дали иска да отиде с тях във Флорида и „нещо прищракало“ в главата й. Бренда тръгнала с тях, оставяйки след себе си всички преживявания от миналото си. Във Флорида, тя и другите хора, живеели в някакви гъсталаци и понякога по улиците. Тя се пристрастила към наркотиците и животът й ставал все по-лош, и по-лош.
Едва през 2013 г., Бренда намерила сили да промени нещата и се обърнала за помощ към полицията. Тя искала да си възвърне децата, но порасналите деца отхвърлили нещастната майка. Дори отказали да говорят с нея.
Пътешествието на Ричард Хогланд
На 10 февруари 1993 г., Ричард Хогланд от Индианаполис (Indianapolis), се обадил на жена си от работа. Казал й, че е болен, и че отива до болницата. Той не й се обадил отново. Съпругата му не могла да го намери в нито една болница в града.
Първоначално, полицията решила, че Хогланд е избягал от жена си, въпреки че не е взел със себе си никакви вещи и документи, а банковата му сметка също била недокосната. Не е закупувал храни, предмети или билет за летището. Намерили колата му на паркинга на летището, но той не бил купувал билет с името си, нито чрез карта, нито с пари в брой.
През лятото на 1993 г., нещата станали още по-странни, когато по пощата, двамата синове на Хогланд получили две банкови карти. Всяка сметка имала само по 50 долара, но най-ценното била бележката:
„Може би ще се видим някой ден, но не знам кога. Чао, баща ви.“
След това, нямало повече информация от Хогланд и той бил обявен за мъртъв.
Но, през 2016 г., се оказва, че той живее във Флорида под името Тери Симански. Жив, здрав, щастливо женен и с осиновено дете.
