Загадката за масовия канибализъм в Германия преди 7 хиляди години …
Много малко е писано за тази археологическа находка в медиите, вероятно защото тя показва напълно шокиращи данни за това колко жесток е бил животът на хората в Германия преди 7 хиляди години (HiddenTruth.site).
През 1996 г., по време на строителните работи в селището Херксхайм, в провинция Рейнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz), Югозападна Германия, работниците случайно се натъкват на разпръснати човешки кости.
Когато археолозите пристигат на мястото, отначало решават, че става въпрос за масово погребение от епохата на неолита. Но, се оказва, че находката изобщо не е погребение, а … “остатъци от кухнята“ на неолитно селище.
Преди около 7 хиляди години (от 5300 г. до 4950 г. пр. н. е.), на това място са се намирали 10-12 дълги каменни къщи, в които са живели от 100 до 200 души. В покрайнините на селището имало 80 „ями за боклук“, където били изхвърляни останките от храна, глинени парчета и други ненужни боклуци.
Именно на тези ями се натъкват строителите.
Храната на тези древни хора била “особена”, защото костите били човешки. Археолозите преброили останките на повече от 500 души (според някои версии – около хиляда).
Фактът, че не е погребение, а именно останките от храна, бил разкрит, когато изследователите видели, че не са спазени погребални обреди.
Всички кости били изстъргани с ножове и частично разцепени, за да се извлече костния мозък. Дори ребрата били внимателно отделени от прешлените, с белези от гризане. Черепите били начупени на парчета и внимателно изстъргани.
Това не бил акт на отчаяние поради глад, защото няма данни, че по-това време хората са имали проблеми с изхранването. Не се знае кои са били тези жертви. Вероятно пленници, които са били заловени по време на нападения срещу други населени места.
Четете още: Учени откриват разпространен канибализъм при неандерталците
Трудно е да си представим, че тези хора са жители на един и същи район, и че са се хранели със собствените си роднини.
Дълги години, археолозите изучават съдържанието на мястото на разкопките в Херксхайм, след което последва задълбочено проучване на останките в лаборатории.
Проучванията показват, че кожата е внимателно отстранена от черепите с ножове, а след това мозъкът е отстранен. Разрезите на костите, направени от остри камъни за извличане на костен мозък, също били точни и целенасочени. Върху костите са открити следи от термична обработка, т.е. костите са били горени.
Според някои археолози, очевидно е имало голям “екип от касапи”. Но, други историци и археолози поставят тези открития под въпрос.
Първо, масовият канибализъм е напълно нехарактерен за периода на неолита в Централна Европа. Второ, въпреки, че няма доказателства, се представя версията за “насилствен” канибализъм, считайки, че по тези земи е имало някаква катастрофа (суша или епидемия), при която животните са останали твърди малко и затова хората прибягнали да ядат себеподобните си.
След извършване на ДНК анализ на жертвите се оказва, че тези хора са живели далеч на юг от територията на Херксхайм. Т. е., в Херксхайм наистина са убивали и са се хранели с непознати. Поради това се появява версията, че жителите на Херксхайм, не са смятали южняците за себеподобни. За тях те били нещо като “двукраки сърни” или други животни за храна.
Други археолози забелязват друга странност. Населението на селището, както споменахме по-горе, било около 100 – 200 души, съдейки по намерените къщи.
