Адолф Луетгер (Adolph Luetgert) пристига в САЩ от Германия през 1870 г. и се установява в Чикаго. Той веднага започнал да създава свой бизнес за колбаси. Те били много популярни сред местните жители.
Първата съпруга на Адолф умира през 1877 г., оставяйки му четири деца. След няколко месеца той се жени за германка, на име Луиза Бикнес (Louisa Bicknese).
Търсенето на вкусните колбаси нараснало. Печалбата на Луетгер се увеличила и през 1894 г., той решил да построи голяма фабрика за колбаси. До 1897 г., той вече е смятан за “кралят на колбасите” в Чикаго. Компанията му носила солидното име A.L. Luetgert Sausage & Packing Company (HiddenTruth.site).
В непосредствена близост до четириетажната фабрика за колбаси, Луетгер построил голяма триетажна къща за себе си, жена си и децата си. Всичко се развивало добре в бизнеса и в семейния му живот.
Луиза Бикнес била много привлекателна жена, с 10 години по-млада от съпруга си. Имала много елегантна физика, поради което, до Адолф тя приличала повече на негова дъщеря.
На сватбата, Адолф й сложил тежък златен пръстен, създаден специално за Луиза. Във вътрешността на пръстена имало надпис “LL”. Тогава Луетгер все още не знаел, че именно този пръстен ще унищожи работата и живота му.
Въпреки това, щастливият живот на съпрузите скоро започнал да се променя. Те често започнали да спорят за всеки детайл. Всички съседи, дори фабрични работници, чували тези спорове. Накрая, Луетгер станал толкова уморен от това, че се преместил да живее в офиса си във фабриката.
А на 1 май 1897 г., Луиза внезапно изчезнала без следа. По-големите синове започнали да търсят майка си. Отишли до фабриката при баща си, но Адолф им казал, че съпругата му е отишла да посети сестра си предния ден.
Минали няколко дни, а Луиза не се появавала и никъде не можела да бъде намерена. Първият, който изчерпал търпението си, бил Дитрих Бикнес, брат на Луиза, който подал полицейска жалба за изчезването на сестра му. Разследването на случая е извършено от капитан Херман Шутър, който бил описван като жесток, но честен детектив.
Шутър и неговите асистенти започнали да търсят Луиза, като проучвали съседи и роднини. Бързо станало ясно, че тя не е отишла да види сестра си и никой от роднините й не я е виждал през последните дни. А от съседите, капитанът разбрал за честите кавги между Луиза и нейния съпруг.
Тогава, капитанът поискал да разпита един от служителите във фабриката за колбаси, на име Вилхелм Фулпек. Той съобщил, че в навечерието на изчезването на Луиза,я е видял да влиза във фабриката. Нощният пазач потвърдил, че е видял Луиза, която е била със съпруга си Адолф, в завода късно вечерта.
Когато същият охранител заявил, че Луетгер му дал заповед да напусне фабриката за цялата нощ, се почвили първите подозрения. Те били подсилени, когато капитанът научил, че преди Луиза да изчезне, заводът е бил затворен за 10 седмици за реорганизация. А в деня преди изчезването й, Луетгер поръчал 378 килограма суров калий (калиев карбонат) и 50 килограма арсен.
Четете още: Неразкритият случай на разпънатия на кръст и убит мъж в Австралия
След това, в главата на Шутър ясно се очертала картината – Луетгер убива жена си, залива я с киселина, след което изгаря останките й в пещ. Като имали предвид тази теория, хората на Шутър започнали да търсят в мазето на завода, където в непосредствена близост до печките се намирала огромна вана с нарязано пилешко месо.
Извадили месото от ваната и започнали внимателно да проверяват за наличието на човешки кости и останки, или парчета плат от дрехите на Луиза. Скоро, полицай Уолтър Дийн открил парче от човешки череп и част от златен пръстен, гравиран с LL – пръстена на Луиза.
На 7 май 1897 г., Адолф Луетгер бил официално обвинен в убийството на съпругата си и бил арестуван, въпреки че крещял за своята невинност. Търсенето на останките на Луиза продължило, но нищо повече не било намерено. Въпреки това, това парче от пръстена било достатъчно за обвинението.
Когато в пресата се появили подробности за престъплението, сред местните жители бързо започнала да се разпространява съвсем друга версия – тялото на Луиза не е разложено в киселина и изгорено в пещите, а е използвано за пълнене на колбаси.
И тъй като между убийството й и ареста на съпруга й минали няколко дни, вероятно вече са яли наденици пълнени с плътта й. Хората били ужасени от такива мисли.
Излишно е да се казва, че след случилото се продуктите на Луетгер вече не се купували.
На 21 октомври 1897 г., се провел процесът срещу Луетгер, който твърдял, че е невинен. Някои искали за него смъртно наказание, докато други искали да му дадат доживотна присъда. Адвокатът му – Лорънс Хърман, го намирал за невинен и истински вярвал в него.
След второто заседание на съда, на 9 февруари 1898 г., Адолф Луетгер е осъден с доживотна присъда, която е изпълнена в затвор близо до Чикаго. В затвора Адолф бързо отслабнал, станал много неспокоен и накрая изповядал на пазачите, че призракът на убитата му съпруга Луиза идва при него. Според него, тя искала да му отмъсти, въпреки, че не я е убил. Две години по-късно, Адолф умира от нервно и физическо изтощение.
Неговият адвокат, Лорънс Хърман, бил убеден, че неговият клиент е невинен. Дори похарчил 2000 долара от парите си, за да се опита да намери Луиза. Но, той никога не я е намерил. Завършил дните си в психиатрична болница.
Малко след като Адолф Луетгер починал в затвора, призракът на убитата Луиза започнал да се появява до триетажна къща. Понякога се вижда полупрозрачна жена в стара рокля. Оттогава хората говорят, че шансът да се види на 1 май е особено висок, в деня, в който е била убита.
