Когато рекламодателите искат да насочат и привлекат определена група потребители, които са например на определена възраст и имат определени политически интереси, Facebook може лесно да им позволи да го направят. Нещата, които споделяте във Facebook, и заключенията, които Facebook прави за вас, са „опаковани“ заедно с данни за хора, които са подобни на вас, и всички тези данни, с изключение на имената ви, се продават на компании. Това им позволява да насочват рекламите си така, че да се показват точно на хората, за които са сигурни, че могат да привлекат.
Във Facebook вие сте продуктът, а рекламодателите са клиентите. Но Facebook не е сам в тази история. Повечето мрежи, които зависят от рекламодатели, продават вашата информация на трети страни. Google, Yahoo, Microsoft, Amazon, Twitter… Всички правят едно и също.
Отказът от поверителност е цената, която плащаме, за да използваме Facebook безплатно. През повечето време търговията и продажбата работят по следния начин: хората се възползват от безплатни услуги, като публикуват в социалните мрежи и споделят различни данни и информация. Повечето компании, които събират нашите данни, ги използват за легитимни цели и в границите, които корпорации като Facebook позволяват.
Подобен бизнес модел превърна Facebook и Google в най-мощните рекламни гиганти. И двете компании са изградили масова аудитория, състояща се от няколко милиарда потребители, и рекламодателите естествено са привлечени от тях. Според данни на eMarketer, Facebook и Google контролират цели три четвърти от пазара на дигитален маркетинг в Америка, който е на стойност 83 милиарда долара.
Горепосоченият модел, според който всичко е законно, обаче не винаги работи според закона, а още по-малко е в полза на потребителя. Преди години избухна афера с компанията Cambridge Analytica, която незаконно получи данни от 50 милиона потребители на Facebook и ги използва, за да повлияе на американските избори през 2016 г.
Предоставянето на повече контрол на потребителите върху техните данни не е популярно сред интернет компании като Facebook, но те имат финансов мотив да го направят. А именно, ако потребителите споделят по-малко информация и данни, социалните мрежи ще печелят по-малко пари.
Някои от тях предлагат на потребителите да зададат определено ниво на поверителност, което искат, а някои дори ви позволяват да изтеглите данните си, след като напуснете определена социална мрежа. Но няма да ви позволят да го направите толкова лесно и най-големите им критици изтъкват, че интернет компаниите трябва да разрешат на потребителите сами да преценят кои от техните данни могат да бъдат предоставени на рекламодателите и кога, пише CNN.
В момента, в който оставите част от вашите данни на която и да е дигитална платформа, вие вече нямате никакъв контрол върху тях. Това е сложното нещо при данните: веднъж щом са там, е трудно да се поставят правила, граници и контроли. Facebook може да се довери на компаниите, че няма да злоупотребят с данните ни или да направят нещо против правилата, но обикновено когато компаниите нарушат правилата, вече е твърде късно – нашите данни вече са използвани незаконно и вредата е нанесена.
